Х иляди оплаквания от телефонен или дори физически тормоз към длъжници заливат юристите в страната.
Само от началото на тази година колекторските дела вече достигнаха 2 милиона, а броят на жалбите срещу фирмите, които събират просрочените задължения, расте всеки ден, съобщава NOVA.
Хиляди българи със запорирани заплати за Нова година
Работодатели издевателстват над работниците у нас
Докога кредитът в България ще е доживотна присъда?
Най-честите оплаквания към събирачите на вземания са свързани с търсене на дългове, погасени по давност, злоупотреба с лични данни и най-вече с телефонен тормоз, заплахи и дори посещения на място.
Една от най-големите спекулации, с която колекторските компании лъжат гражданите в България е, че прехвърлянето на дълга удължава давността му.
„Самото продаване на дълга категорично не подновява давността”, коментира адвокат Марин Киров.
Той посочва, че натискът към длъжниците е най-голям, когато събирането на задълженията по съдебен път е невъзможно.
„Хората само и само, за да се отърват от този тормоз плащат погасени по давност задължения, но след това колекторите им завеждат и дела за разноските”, пояснява Киров и добавя, че никой не знае как събирачите на вземания се сдобиват с лични данни, дори на роднини на длъжника.
„В момента всеки може да се представя за колектор, включително и локални, така да се каже мутренски организации”, отчита адвокат Киров.
За последната година средният размер на необслужваните задължения намалява с над една трета (34%). Ако през първата половина на миналата година е средно всеки българин е просрочил дълг в размер на 1104 лева, сега тази сума пада до 728 лева.
Променя се и профилът на длъжника. Това е млад мъж под 30-годишна възраст, вече добре образован и обикновено работи на трудов договор.
Хората дължат пари най-чето на банките, компаниите за битови услуги – със сметките си за ток, парно и вода и на дружествата за бързи кредити.
На този фон адвокати, длъжници и дори голяма част от самите колекторски фирми настояват за по-строги регулации от страна на държавата. В момента единственият начин длъжникът да отвърне на тормоз и заплахи при събиране на задължението, е да заведе дело, влизайки в допълнителни разходи.
Много от хората в България не разполагат с достатъчно средства за такъв отговор и недобросъвестните събирачи на дългове се възползват от този факт.
„За съжаление, такива сигнали много често подават граждани към нас”, посочва Райна Миткова от Асоциацията на колекторските агенции в България. По нейните думи повечето случаи са свързани с компании, които не отговарят на критериите за членство. Така Асоциацията се оказва с вързани ръце.
„За нашия бранш е изключително здравословно да има регулации”, заявява Миткова. „В сферата на изкупуване на вземания има вече регулации, като нашето предложение е тук, те да бъдат с една идея по-строги”.
Миткова посочва, че повечето оплаквания за злоупотреби с лични данни и заплахи са свързани със задължения към компаниите за битови услуги - електроснабдителни, водоснабдителни, топлофикационни дружества и телекоми.
„Такъв тип сметки не е добре за нашия пазар да бъдат продавани”, категорична е Миткова. Тя подчерта, че в България за самите колекторски фирми на практика няма никакви регулации - липсват както регистър на компаниите от сектора, така и ясни правила, по които да работят.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК
Добави ни в предпочитани източници в Google
