К омунистическа България в продължение на почти половин век остава единственият напълно лоялен балкански съюзник на Москва и на Варшавския договор. Живков и предшествениците му водят политика на съвършена вярност, която превръща НРБ в ядрен заложник на Москва, пише „Дойче веле“ (Deutsche Welle), цитирайки „Балканският „щит на социализма“ на професор Арутюн Улунян от Института по история при Руската академия на науките.
САЩ разполагат нови ядрени бомби в Европа
Колко лесно президентът на САЩ може да започне ядрена война
Румъния отрече за ядрените оръжия на САЩ
Анализите от разсекретените наскоро архиви на ЦРУ и на други западни центрове твърдят, че от гледна точка на военните стратези България и Албания са били най-незначителните и незаслужаващи внимание съветски сателити през 50-те години на миналия век.
Тези възгледи се променят коренно в края на десетилетието, когато Хрушчов се съгласява да изтегли Съветската армия от окупираната през Втората световна война Румъния.
Както е известно, наследникът на Сталин не успява да върне в съветската орбита Титова Югославия и съюзилата се с маоистки Китай Албания. А шефът на Румънската компартия Георге Георгиу-Деж постепенно налага запазването на националния суверенитет като основен принцип в отношенията си със СССР и с Варшавския договор. Нещо повече, Деж прави демонстративни стъпки към сближаване с Тито, заклеймен още от Сталин като „предател на социализма“.
Макар Румъния формално да остава членка на Варшавския договор, съвместните военни начинания със съветската и останалите „братски“ армии са сведени до минимум. При всяко преминаване на части от тези армии за участие в учения в СССР или в Народна Република България се изисква специално разрешение на Букурещ. Румъния категорично отказва да участва в смазването на Пражката пролет в Чехословакия през 1968 г., в което България се включва с трихиляден окупационен корпус.
В този и в по-късните периоди София продължава да демонстрира пълна вярност и непоколебима лоялност към Москва, като в отплата получава крайно нужните ѝ кредити и „безвъзмездна“ помощ. Ролята на България като единствен сигурен съюзник на южния фланг на Варшавския договор носи на страната много предимства, включително и придобитите 250 лиценза за производство на съветско оръжие и боеприпаси в български заводи. Но в същото време нарастват и заплахите за сигурността на страната, смята проф. Улунян.
Като съветски сателит по онова България постоянно е била първостепенна цел в плановете на САЩ и НАТО за нанасяне на военни удари в случай на широкомащабна съветска агресия срещу Запада.
През 1950-1951 г. Сталин обмисля военна интервенция срещу Югославия от териториите България, Румъния, Албания и Унгария. Войната в Корея обаче възпрепятства този замисъл.
Съдейки по наскоро разкрити документи на ЦРУ, ядрен конфликт между двата лагера става много вероятен още в началото на 60-те години, по времето на т.нар „Карибска криза“, когато СССР разполага ядрени ракети в Куба.
Въпреки, че официално на територията на България няма съветски военни бази, в информациите на западните разузнавателни централи се посочва, че в страната постоянно присъстват около 2000 съветски военнослужещи и около 1000 сътрудници на съветските тайни служби.
През лятото на 1962 г. край Карлово и Ямбол са били разгърнати две ракетни бригади, в близост до курорта Боровец се е намирал склад за ядрените заряди за ракетите. Съветската страна е изисквала съблюдаването на най-строга тайна по въпросите за разполагането на ракети „земя-земя“ на българска територия, посочва проф. Улунян.
Персоналът на насочените срещу цели в Гърция и Турция ракети е бил директно подчинен на върховното командване на Варшавския договор в Москва. Но тази тайна очевидно не е била опазена, както установяват агенти на българската ДС, проникнали в гръцкото посолство в София. В касата на посланика те откриват точна и детайлна информация за разположението за цялата ракетна и противовъздушна отбрана на Народна Република България.
Проф. Улунян цитира и жалбите на Тодор Живков до съветското ръководство за тежкото икономическо положение на страната, която се налага да отделя 12% от националния си доход за превъоръжаване.
За сравнение, разходите за отбрана на България като член на НАТО през миналата година възлязоха на 1,53% от брутния вътрешен продукт на страната.
По силата на поетите от София финансови ангажименти към Варшавския договор, до края на съществуването му българските данъкоплатци са принудени да покриват 6% от военните и логистичните разходи на организацията.
Въпреки, че СССР прави няколко дарения със сравнително нови танкове и самолети, българската армия остава като цяло въоръжена с преобладаващо стара военна техника.
Проф. Улунян илюстрира този факт със състоянието на т.нар. отбранителна линия „Крали Марко“ по границата с Турция. По протежение на тази линия с дължина 150 км и площ от 1100 кв. км са били създадени 171 бункера, състоящи се от вкопани в земята оръдейни кули на танкове Т-34 и на германските им аналози от Втората световна война „Панцер-4“. С това допотопно въоръжение „Крали Марко“ е трябвало да издържи 5-7 дена на натиска до пристигането на подкрепления от СССР.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
