К НСБ настоява в края на 2022 г. средната работна заплата в България да стане 1000 евро, а минималната - 450 евро.
Това заяви днес президентът на синдиката Пламен Димитров, който представи основните изводи от Четвъртия годишен доклад за резултатите от колективното договаряне на работните заплати.
Средната работна заплата в България изостава номинално между 4 и 7 пъти спрямо старите държави членки и около 1,6-2,5 пъти спрямо новите държави членки на Европейския съюз.
България продължава да е на последно място по размер на минималната работна заплата, но като процентно нарастване за година има сходна динамика с тази на Чехия, Хърватия, Естония, Румъния, Словакия и Гърция.
Страната ни е сред осемте в ЕС с най-висока данъчно-осигурителна тежест на годишния доход от минимална заплата. Това мотивира искането на КНСБ за ускорена конвергенция на заплатите, от една страна, и за въвеждане на необлагаем минимум до размера на минималната заплата, от друга.
Докладът сочи, че средното договорено повишаване на доходите е около 10 процента. Масово, договореното повишение на заплащането е с от 5 до 10 на сто, като в предприятия от частния сектор се наблюдава ръст на заплатите с над 10 на сто.
Поставената от КНСБ цел от 12 на сто често е надвишавана. Съществено са надградени и разширени целите за ръст на доходите в бюджетната сфера. Общото покритие на наетите с колективно трудово договаряне е около 30 на сто, или 687 хил. души, като от КНСБ настояват да стане 60 процента до пет години, както на национално, така и на европейско ниво, тъй като заплатите на хората в предприятия, в които има колективни трудови договори, са с 12 процента по-високи.
Най-високи са заплатите в ИТ сектора, въздушния транспорт, производството на кокс, застраховането, централните офиси, добива на метални руди, рекламата и проучването на пазари, финансовите услуги, далекосъобщенията.
Сред най-нископлатените дейности са медико-социалните грижи, социалната работа без настаняване, производството на дървен материал, ветеринарномедицинската дейност, производството на облекло, охраната, ресторантьорството и др.
Средната работна заплата по предварителни данни за 2018 г. достигна 1135 лв., което е номинален ръст от 9,4 на сто и реално покачване с 6,4 на сто, ако се претегли спрямо инфлацията. В промишлеността от общо 29 отрасъла 17 имат равнище на заплащане над средната работна заплата за страната, а 13 са с номинален ръст над средния за страната.
Обхватът на броя на наетите на минимална заплата обаче продължава да нараства. В края на декември 2018 г. достига 442 392 души и представлява 19,3 на сто от всички наети. Драстично увеличение на наетите на минимална заплата в сравнение с 2017 г. се отчита в секторите Транспорт, складиране и пощи, Финансови и застрахователни дейности и Създаване и разпространение на информация.
Работната заплата продължава да бъде основният източник на доход в домакинските бюджети.
Проблемът със силната регионална диференциация в заетостта и заплащането на труда остава нерешен, констатират от КНСБ. Проблемът се обуславя от липсата на инвестиции, ниския размер на трудовите възнаграждения и големия обхват на нископлатени работници в някои от областите. Разликата в брутните заплати е близо 2,1 пъти между София (1536 лв.) и Видин (746 лв.).
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
