А тина и София засилват двустранното си сътрудничество за преодоляване на зависимостта от руския природен газ, става ясно от интервю на българския министър-председател Кирил Петков за гръцкия вестник „Катимерини“.
За сценария за изграждане на атомна електроцентрала в България, която би могла да снабдява с енергия и Гърция, той подчертава, че страната вече проучва потенциални доставчици и пристъпва към проучване за целесъобразността, така че да излезе с предложение до 12 месеца. Петков обяснява защо България не би се присъединила, ако ЕС наложи ембарго на „Газпром“, отговаря категорично на призива на Москва за изтегляне на НАТО от България и подчертава, че тесните връзки между България и Русия нямат връзка с „авторитарния Путин“.
Какво мислите за руското нахлуване в Украйна и как то влияе на традиционно тесните отношения между България и Русия?
Това е един агресивен военен акт срещу съседна страна. Статистиките ме ужасяват: над 700 мирни граждани, 50 деца и до 6 хиляди украински войници са изгубили живота си. Скърбя и за 11-те хиляди руски войници, които са загинали заради действията на Путин, които са лишени от логика. Всички тези хора умират на олтара на имперските желания на един тоталитарен водач, който отиде твърде далеч. Затова и се радвам особено, че всички в Европа говорим с един глас и казваме, че това не може да остане безнаказано. Поне от икономическа гледна точка сме взели силни мерки. За съжаление е трудно да предприемем военни ходове, защото това би довело до световна война. Във всеки случай обаче подкрепяме украинския народ. Сто на сто.
Как допринася България за западната подкрепа за Украйна?
Изпращаме хуманитарна помощ и отваряме границите си за бежанците – вече имаме повече от 17 хиляди в България. Гласуваме последователно всички ограничителни мерки, които прилага ЕС. Подкрепяме партньорите си в НАТО в рамките на военното присъствие на Алианса в Източна Европа. Действително България има тесни връзки с народа и културата на Русия. Ние обаче разделяме това от днешния авторитарен режим в Русия, режима на Путин. И трябва да се отбележи, че тук става дума за братоубийствена война, един славянски народ срещу друг славянски народ.
Наскоро Москва поиска от НАТО да се изтегли от България и от Румъния. Как бихте коментирали това?
Категорично съм против. Не ми харесва който и да било да ни казва какво трябва и какво не трябва да правим. Ние сме независима държава и сами правим своя избор. И не мисля, че може да има две категории страни в НАТО, страни с армия и страни без армия. Това е провокация от страна на Москва. Подобна перспектива е абсолютно нереалистична.
Наскоро подчертахте, че страната ви би поискала да бъде изключена от решение на ЕС за ембарго върху вноса на руски природен газ. Какви са аргументите ви и колко вероятен смятате, че е такъв сценарий?
Не сме само ние. Много европейски държави предприемат твърди мерки срещу Русия и същевременно дори страни като Германия или Австрия не биха могли да се откажат напълно от руския газ, от който са особено зависими. Това е истината. Зависими сме на повече от 80 процента от енергията от Русия. Следователно по същество бихме затворили икономиката си.
На вас ви предстоят преговори с „Газпром“, защото договорът за доставки на природен газ в страната ви изтича през 2022 г. Същевременно тече дискусия за това как Гърция би могла да допринесе за осигуряването на енергия за България. Как се съчетават тези две неща?
След последните развития ние се нуждаем от по-голяма диверсификация на източниците на енергия. Освен това си сътрудничим много тясно с премиера на Гърция. Целта е да се засили енергийната свързаност на страните ни чрез газопровода IGΒ, за да може България да има достъп до природен газ от Азербайджан, както и до резервите от втечнен природен газ в Александруполис. Това са два варианта, които ни интересува да се развиват колкото се може по-бързо, за да имаме алтернативи. Искам да използвам случая, за да подчертая публично, че съм особено доволен от сътрудничеството с гръцкото правителство и усещам, че имаме изключителни отношения с Кириакос Мицотакис, когото смятам за отличен премиер.
Sofia seeking nuclear deal with Athens https://t.co/MmZKsr2WaV pic.twitter.com/er7OA7i3Ig
— Kathimerini English Edition (@ekathimerini) March 21, 2022
Атина и София обсъждат перспективата за двустранно споразумение за доставка на ядрена енергия от България за Гърция. За какво става дума в тези консултации?
Вие имате нужда от по-евтина електроенергия. Ние имаме ядрена енергия, а вие нямате. Като съпоставим тези две неща, можем да работим заедно като добри съседи и да изградим дългосрочни връзки чрез изграждането на една атомна електроцентрала от взаимна полза в една област, която е важна алтернатива за енергийния дефицит в региона ни.
И къде сме? Има ли някакъв график на масата?
Проучваме потенциалните доставчици и извършваме с бърз темп проучване за целесъобразността. Веднага след това ще излезем с конкретни предложения към Гърция. Искам да вярвам, че в рамките на 12 месеца ще имаме ясна картина за това както точно и как ще правим.
Това, което не бе построено за 12 години, е на път да бъде завършено в следващите 3 месеца. През последните 3 месеца бе свършена повече работа, отколкото за цяла година преди това. Гръцката газова връзка осигурява реална диверсификация и енергийна независимост за България. https://t.co/wlK5VVa81W
— Kiril Petkov (@KirilPetkov) March 18, 2022
Украинската криза създаде бежанска вълна. Какъв е подходът на България към тази нова миграционна криза, която ще се прибави към потоците, които виждаме от Турция – понякога по неортодоксален начин, ако си припомним събитията в област Еврос (на гръцко-турската граница по р. Марица през 2020 г. – б.ред.)?
Действително. Онзи ден бях на нашата граница. Организирали сме в много кратък срок една много добра система за прием. Посрещаме пътниците и проверяваме с какви документи разполагат, като отделяме туристите от бежанците. На тези, които бягат от войната в Украйна, предоставяме временна защита, а след това проучваме възможностите за настаняване, като осигуряваме 20 евро на човек за нощуване в хотел. Опитваме се колкото се може по-бързо да им намерим работа и да се погрижим за осигуряването на образование. Работим и със системата на здравеопазването да осигурим и ваксинациите им.
Страната Ви има възражения към присъединяването на Северна Македония към ЕС. Какъв е подходът Ви?
Ние подкрепяме европейската перспектива на Северна Македония, както и на Албания. Но има определени неща, които трябва първо да бъдат уредени, като това да бъдат зачетени правата на българите в Северна Македония с осигуряването на гаранции в рамките на конституцията. Имаме пътна карта и много добра комуникация с правителството на Северна Македония и се надяваме да отбележим бърз напредък.
