Б ългария остава сред страните с най-висока смъртност по пътищата в Европейския съюз. Това констатира одит на Сметната палата за периода 2021 - средата на 2025 г., който поставя под въпрос ефективността на управлението на средствата за пътна безопасност.
Към юни 2025 г. във Фонда за безопасност на движението са натрупани 523,4 млн. лева. Тези средства, основно от глоби, наложени чрез автоматизирани системи за контрол, остават предимно неизползвани поради административни проблеми, забавени и прекратени обществени поръчки, както и ограничени възможности за кандидатстване от общини и други организации.
Недостатъчно ефективно управление на средствата
Одиторите подчертават, че мерките за намаляване на пътния травматизъм са недостатъчни и неадекватни. За периода на одита във фонда са постъпили 428 млн. лева, но са изразходвани едва 125,1 млн. лева. Това води до значително намаляване на реалната стойност на натрупаните средства поради инфлацията. Ако сегашният модел на управление продължи, неизползваният ресурс може да достигне 873 млн. лева до края на 2028 г.
Разходване на средствата: къде отиват парите?
Значителна част от изразходваните 125,1 млн. лева не се насочват към дейности с пряк ефект върху безопасността. От тях:
- 38% (47,6 млн. лв.) са вложени в дейности с пряко отношение към пътната безопасност – камери, системи за контрол, дрегери и тестове за наркотици.
- 54% (67,3 млн. лв.) са похарчени за дейности с косвен ефект, включително закупуване на автомобили, които често се използват и за други цели.
- 8% (10,2 млн. лв.) са използвани за разходи без връзка с пътната безопасност – текущи ремонти на сгради на МВР, климатици, служебно облекло, компютърна техника, канцеларски материали, семинари и конкурси като „Пътен полицай на годината“. Посочен е пример за изграждане на административна сграда на МВР в Силистра на стойност близо 4 млн. лева.
Липса на анализ и нарастващи негативни показатели
Един от най-сериозните изводи е липсата на задълбочен анализ на причините за тежките пътни инциденти. МВР отчита над 485 хил. пътнотранспортни произшествия за периода, но едва около 30% от тях са посетени от полицейски екипи. Не се събира достатъчно информация за останалите произшествия и не се правят системни анализи за ролята на пътната инфраструктура.
Въпреки намалението на загиналите през 2024 г. (478 души, с 15% по-малко спрямо 2021 г.), останалите показатели се влошават: катастрофите са се увеличили с 11%, ранените с 19%, а тежко пострадалите с 30%. Усилията на МВР са концентрирани основно върху контрола на скоростта, докато други рискови фактори остават недостатъчно адресирани.
Инфраструктурата и санкциите – пренебрегнати фактори
Одитът отбелязва, че въпреки наличния финансов ресурс не са финансирани проекти за обезопасяване на опасни участъци чрез маркировка, осветление или други инфраструктурни решения. Пример за успешна мярка е поставянето на разделителни колчета в Кресненското дефиле, след което смъртните случаи там са сведени до нула. Санкциите също не променят трайно поведението на шофьорите. Между 2021 и 2024 г. броят на издадените наказателни документи е нараснал от 2,5 млн. до 3,3 млн., но нарушенията продължават да се увеличават. Основните проблеми са забавено връчване на електронните фишове, голям брой отменени санкции и фокус върху лесно установими нарушения вместо върху най-рисковото поведение на пътя.
Одиторите подчертават, че санкциите имат превантивен ефект само когато са бързи, справедливи и неизбежни. България остава сред най-опасните държави в ЕС по смъртност на пътя, като прогнозата е, че страната няма да изпълни европейската цел за намаляване наполовина на жертвите и тежко ранените по пътищата до 2030 г.
Сметната палата отправя 26 препоръки към министъра на вътрешните работи за подобряване на управлението на фонда, контрола по пътищата и ефективността на мерките за безопасност.
