Шарков: Има достъп до здравеопазване, но е скъпо

Д остъпът до здравни грижи се е подобрил между 2014-2019г, като България бележи 15,9% обща неудовлетвореност, като средните проценти за ЕС са 25,5%. 29% от респондентите в България, споделят, че основното им неудовлетворение е от скъпото здравеопазване, като допълнителното заплащане за лекарства от джоба на хората е 78%.

Това стана ясно от представеното проучване на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) и Изследователския център “Тренд” относно нагласите на населението по темата “Достъп до здравни грижи в България”, предаде репортер на БГНЕС.

Анализът е посветен на достъпа до болнична и извънболнична помощ в България, съчетан с проучване на здравните нужди на населението.

Димитър Ганев от Изследователския център “Тренд” уточни, че националното проучване относно мнението на гражданите за достъпа до здравни грижи, е проведено между 5 и 13 юли сред 1005 пълнолетни граждани, възложено от ЕКИП.

Аркади Шарков от ЕКИП отбеляза, че от 2014 до 2019 България е слязла надолу в негативната класация и от 20-то място в ЕС е влязла в 22 относно неудовлетвореността на населението от здравни грижи. Шарков уточни, че по отношение на чакащите България е с малки показатели- под 5%.

Недоволството относно достъпа до здравни грижи по отношение на транспорт, България е на 18 място с 2,9 % неудовлетвореност, като средната стойност за ЕС е 4,8%.

Относно финансите обаче, Аркади Шарков заяви, че България има 14,5% неудовлетвореност от здравните грижи, породени от финансите.

Ганев посочи, че над 55% от българите могат да посетят своя личен лекар още на същия ден, а 25% на следващия ден.

Над 90% от гражданите са били приети в болница в рамките на няколко дни. “Следователно достъпът до здравеопазването е с добри показатели”, допълни още Аркади Шарков.

Негативни тенденции обаче има при плащанията от джоба на хората. “От 2015-2019 с 4% са спаднали плащанията от джоба като % от текущите здравни разходи, но тези проценти са над средните за ЕС.”

Неудовлетвореността от здравните грижи е 28%, заради високите цени- 14%, а поради лошо отношение към пациента-13%. Според 53% от анкетираните цените на прегледите са сериозен проблем. На 27% от хората им се е наложило да посетят лекар -специалист, но поради липса на финансови средства не са го направили.

Проучването показа също така, че с 53 болници на 1 млн. население, България е свръхосигурена от брой болници.

Изводите са, че достъпът до здравни грижи се е подобрил между 2014-2019г, като България бележи 15,9% обща неудовлетвореност, като средните проценти за ЕС е 25,5%. В България плащанията от джоба за здравеопазването през 2019г представляват 39% от общите здравни разходи, като през 2014 г са били 43%.

Средните стойности за ЕС през 2019г обаче са 15,5%. 29% от респондентите в България, споделят, че основното им неудовлетворение е от скъпото здравеопазване, като допълнителното заплащане за лекарства от джоба на хората е 78%.

Възможните решения са повишаване на цените на клинични пътеки и индексирането им с темпът на инфлация, остойностяване на лекарския труд с оглед прогнозирането и плнирането на потенциалните бъдещи и здравни разходи, официализация на доплащанията в системата с цел подобряване на ценовата конкуренция в сектора и намаляване на общото ценово равнище.

Повишаването на процента реимбурсация за най-масовите лекарствени продукти, заплащани частично от страна на НЗОК с цел намаляване на доплащанията от страна на гражданите, осигуряване на стимули за пациенти и работодатели са ранен скрининг, превенция и профилактика с оглед намаляване на финансовата тежест на домакинствата и публичния бюджет в бъдеще.