„Сбогом, приятелю! Ние много се уморихме и повече нямаме сили. Върни се в Мексико!“. Това е съобщението което Деян Илиев получава вечерта на 1 февруари, малко преди 20:00 ч. от своя приятел Ивайло Калушев. Това става ясно от показанията, които е дал Деян Илиев пред органите на реда, с които разполага NOVA.
Веднага след това Илиев прави опити да се свърже по телефона с Калушев, Ивайло Иванов, Дечо Василев и Пламен Статев. Никой не вдига. Силният снеговалеж го спира да тръгне към хижата същата вечер.
На следващата сутрин, след притеснително обаждане от майката на Калушев, Илиев потегля към „Петрохан“ със съпругата си. Пристигат в 9:30 ч., пътят зад сградата, използван за паркинг, разкрива първата гледка към бедствието – покривът на хижата гори.
„Извиках по имена всички, но никой не ми отговори“, гласят показанията на Илиев. При предния вход на сградата ситуацията е по-тежка – тлеещи въглени и гъст дим. На около 5-10 метра от прага, до колибата на голямото куче, свидетелят вижда три неподвижни тела върху снега.
При приближаването разпознава Пламен, Дечо и Ивайло Иванов. Според описанието му Пламен и Ивайло лежат по гръб, а Дечо е по очи между тях. И тримата са мъртви, с кръв около главите. До тялото на Пламен на земята лежи пистолет.
Вътре в хижата, във фоайето на първия етаж, Илиев забелязва десетки разпръснати гилзи. Описва ги като дълги около 4 см и дебели 7-8 мм. „Точно като на филм с голяма престрелка“, отбелязва той в показанията си, като уточнява, че според него те не са от пистолетни патрони, а са по-големи и дебели. Вторият етаж е непроходим заради дима.
След видяното Илиев напуска мястото и среща патрул на Гранична полиция на шосето, след което подава сигнал на телефон 112. По-късно доброволно предава натривки от ръцете си за изследване.
Майката на Ивайло Калушев също получава съобщение в 19:50 ч. на 1 февруари. Тя го пита дали е жив, но телефонът му вече е изключен. В показанията си тя свързва случилото се с увлечението му по будизма и желанието му „смъртта му да настъпи по начин, че да не се преражда отново“. Тя посочва, че синът ѝ никога не е говорил директно за самоубийство, но често е обсъждал темата за края на живота, бил е хладнокръвен и през годините е правел „луди неща“.
В същата вечер, в 19:07 ч., майката на Дечо Илиев също си пише със сина си. На въпроса ѝ как е, той отговаря: „Супер съм. Да, наваля“. Това е последният им разговор. В 19:39 ч. тя изпраща нов въпрос: „Във вторник ще си дойдеш ли?“, но отговор не пристига нито тогава, нито на следващия ден. Тя подчертава пред разследващите, че синът ѝ никога не е притежавал огнестрелно оръжие.
Мистерията започна в началото на февруари 2026 г., когато в района на хижа „Петрохан“ бяха открити телата на трима мъже – Ивайло Иванов, Дечо Василев и Пламен Статев, а сградата бе умишлено подпалена. Жертвите се оказаха членове на паравоенното сдружение НАКЗТ (Национална агенция за контрол на защитените територии), което от години действа като „частна полиция“ в региона
Разследването се разрастна мълниеносно на 8 февруари, когато в изоставен кемпер под връх Околчица бяха намерени мъртви още трима души: лидерът на групата Ивайло Калушев, неговият сътрудник Николай Златков и 15-годишно момче. Първоначалните експертизи сочат към смразяваща комбинация от убийства и самоубийства, извършени със законно притежавано от Калушев оръжие.
Трагедията предизвика огромен политически скандал, след като стана ясно, че сдружението е имало официални споразумения с министерства и е провеждало съвместни тактически обучения със спецчастите на МВР. В публичното пространство изплуваха шокиращи версии – от разправа заради видяно „нещо, което не е трябвало“ (свързано с наркотрафик или златодобив), до разследване за педофилска мрежа и сектантски практики в групата.
Докато прокуратурата и МВР си прехвърлят отговорността за липсата на превенция въпреки подаваните сигнали, случаят „Петрохан-Околчица“ остава най-тежката криминална енигма в най-новата ни история, оставяйки след себе си шест трупа и десетки въпроси без отговор.
