Т азгодишната Мюнхенска конференция по сигурността беше по-умерена от миналогодишната, но Доналд Тръмп фундаментално промени трансатлантическите отношения. Европейски и американски лидери прекараха три дни, заявявайки ангажимент за сътрудничество и предлагайки да нанесат нов слой боя върху фасадата на трансатлантическите отношения. Но пукнатините все още се виждат.
САЩ бяха по-малко конфронтационни в представянето си на Мюнхенската конференция по сигурността в сравнение с преди година, когато вицепрезидентът Джей Ди Ванс отправи ожесточена атака срещу Европа.
Но срещата показа, че макар алиансът да продължава да функционира, старият ред, който обвързваше двете страни на Атлантика в продължение на десетилетия, се е разпаднал. Няма консенсус как отношенията могат да продължат напред предвид редовните сеизмични трусове, които администрацията на Тръмп с готовност нанася на системата, пише POLITICO.
Списъкът с щетите е дълъг. Доналд Тръмп призова за анексиране на Гренландия, като същевременно наложи мита на европейски съюзници, които му се противопоставиха; континентът беше изместен на трето място след Западното полукълбо и Китай в списъка с приоритети на администрацията; новата помощ на САЩ за Украйна се сви почти до нула; а Европа беше подложена на постоянни атаки по въпросите на свободата на словото и дигиталната регулация.
Междувременно континентът се бори с възхода на крайнодесни партии, подкрепяни от MAGA, у дома и с ранена, но опасна Русия на прага си, която Тръмп настоява да върне в глобалния ред.
„Не мисля, че ще водим бизнес както обикновено“, каза пред POLITICO Евика Силиня, министър-председател на Латвия, страна на фронтовата линия при евентуална руска атака и зависима от съюзниците за своята сигурност.
Един европейски главен изпълнителен директор каза, че ще отнеме „едно поколение“, за да се възстанови доверието, изгубено през изминалата година.
Гладки думи
Това е въпреки очевидния опит на висши американски представители, говорили в представителния хотел от XVIII в. в центъра на Мюнхен, да смекчат последните атаки и да обещаят продължаващо американско присъствие в НАТО. „За Съединените щати и Европа ние принадлежим един на друг“, каза държавният секретар Марко Рубио, който замени Ванс на тазгодишната конференция, под облекчени аплодисменти от събралите се лидери.
Но той формулира призива си в термини на кръв и земя, познати на поддръжниците на „Make America Great Again“, основани на общи (често икономически) интереси, а не на общите ценности на демокрацията и върховенството на закона, които бяха държали алианса заедно през изминалите десетилетия.
„Свързани сме един с друг чрез най-дълбоките връзки, които народите могат да споделят, изковани от векове обща история, християнска вяра, култура, наследство, език, произход и жертвите, които нашите предци са направили заедно за общата цивилизация, на която сме наследници“, каза Рубио.
Отговорът от европейските лидери беше учтив – никой не иска да скъса останалите връзки с все по-непредсказуемите Съединени щати, чиито войски, ядрени оръжия и военни способности все още осигуряват на континента ключова сигурност срещу Русия.
Но в кулоарите на събитието множество официални лица сравниха настоящото състояние на нещата с насилствена връзка, в която насилникът обвинява жертвата, докато се колебае между насилие и мили думи.
Американският сенатор Рубен Галего, демократ от Аризона, каза, че изминалата година е била „емоционално влакче на ужасите“ за европейските политици. „Чувствам се като токсична приятелка или токсичен приятел в момента … а Европа просто иска да бъдем по-добри“.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, че е „много успокоена от речта на държавния секретар“, наричайки го „добър приятел“ и „силен съюзник“.
Британският министър-председател Киър Стармър подчерта, че връзките с Вашингтон остават много силни, тъй като „работим със САЩ по отбраната, сигурността и разузнаването 24-7“.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте повтори в интервю в POLITICO Pub: „Бих могъл да твърдя, че НАТО е най-силният, който е бил от падането на Берлинската стена“.
Отдалечаване
Но европейските лидери все повече гледат към себе си за дългосрочната си отбрана. „Международният ред, основан на права и правила … вече не съществува по начина, по който съществуваше“, каза германският канцлер Фридрих Мерц в Мюнхен, макар че както и други европейски лидери, той не призова за скъсване със САЩ.
Френският президент Еманюел Макрон, който нито веднъж не спомена НАТО в речта си, каза на аудиторията, че „Европа трябва да се превърне в геополитическа сила. Трябва да ускорим и да осигурим всички компоненти на една геополитическа сила: отбрана, технологии и намаляване на зависимостта от всички големи сили“.
Франция, Германия и Швеция нарушават табу и започват предпазливи разговори за това как френският ядрен арсенал може да допринесе за сигурността на континента, водени от опасения относно надеждността на американския ядрен чадър.
Други лидери мислят по същия начин. Полският президент, подкрепящ MAGA, Карол Навроцки, който не беше в Мюнхен, заяви в неделя, че Варшава да развие ядрени оръжия „е пътят, който трябва да поемем“, за да отблъсне „агресивната, имперска Руска федерация“.
Дори Стармър, най-проамериканският сред водещите европейски лидери, гледа към континента. „Няма британска сигурност без Европа и няма европейска сигурност без Великобритания“, каза той.
Други проамерикански лидери по подобен начин са дезориентирани от случващото се във Вашингтон. „Американската външна политика се промени“, каза пред POLITICO Александър Стуб, президентът на Финландия и понякога партньор по голф на президента Доналд Тръмп, като нарече новия подход смесица от MAGA и „America First“.
Гренландия е проблем
Докато изминалата година донесе множество предизвикателства от страна на Тръмп към старите отношения в сферата на сигурността, най-дълбокият разрив беше причинен от многократните призиви на американския президент за анексиране на Гренландия, датска територия.
Американски официални лица в Мюнхен се опитаха да загърбят сътресенията, създадени от Тръмп, като републиканският сенатор и негов съюзник Линдзи Греъм заяви: „На кого му пука кой притежава Гренландия?“.
В Мюнхен беше ясно, че европейците все още много се интересуват. „Всички са доста объркани“ от сигналите на администрацията на Тръмп относно поемането на контрол над острова, каза шведският външен министър Мария Малмер Стенергард в кулоарите на срещата на върха.
Датският министър-председател Мете Фредериксен нарече продължаващия натиск от страна на САЩ „неприемлив“ и предупреди: „Нека го кажа така: Ако една държава от НАТО нападне друга държава от НАТО, тогава НАТО приключва. Тогава играта свършва“.
Наталия Пузиреф, френски депутат, който членува в комисията по отбрана на Националното събрание, заяви, че има „криза на доверието“ на континента на фона на примирено приемане, че предстоят още американски провокации. „Знаем, че въпросът за Гренландия ще се върне, както и натискът върху Канада. Европейците не са готови да поемат ролята на САЩ сега: Оптимистите мислят, че ще бъде лесно, но реалистите знаят, че ще отнеме няколко години.“
Това кара европейците да увеличават разходите си за отбрана до нива, невиждани от Студената война насам, изпълнявайки дългогодишно американско искане. Но този път голяма част от тези средства се ограждат с ограничения, насочени към това значителна част от разходите да се фокусира върху собствения военнопромишлен комплекс на Европа, за да се сведе до минимум зависимостта от външни доставчици, включително САЩ.
Фон дер Лайен предложи да се извади от праха собствен пакт за обща отбрана на ЕС наред с версията на НАТО, докато еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс повтори идеята си за създаване на европейски сили за бързо реагиране до 100 000 военнослужещи, които да заменят американските войници, ако те някога бъдат изтеглени от континента.
Въпреки по-топлите думи от представители на администрацията, на континента няма консенсус как да се възприемат САЩ и накъде вървят те, дори ако избори върнат по-благосклонно ръководство във Вашингтон. Едно нещо е широко прието — следвоенният алианс в предишния му вид е изчезнал.
Малко илюзии са останали, както беше подчертано от това, че Рубио се качи на самолет от Мюнхен към приятелски настроените към Русия Унгария и Словакия. Европейците също не пропуснаха, че Рубио почти не спомена Русия и Украйна по време на обръщението си, казаха няколко официални лица пред POLITICO.
„Знаем, че ще има повече нестабилност в трансатлантическите отношения“, каза пред репортери френският заместник-министър на отбраната Алис Руфо. Връзките „никога няма да бъдат като преди. Промяната започна отдавна“.
