А рктическата сигурност е от ключово значение за стабилността на Европа, заяви министърът на отбраната на Финландия. По думите му разговорите за европейско ядрено възпиране са добре дошли, но засега не могат да заместят НАТО.
Русия засилва стратегическите си активи в Арктика и изгражда нови военни съоръжения по границата с Финландия, подчерта финландският министър на отбраната Анти Хякянен, като определи региона като „критичен“ за европейската отбрана.
„Русия разполага с по-голямата част от най-значимите си стратегически способности: ядрени сили, подводници и далекобойни бомбардировачи, в района на Колския полуостров“, заяви Хякянен в кулоарите на Мюнхенската конференция по сигурността през уикенда.
„По нашата граница се изграждат нови военни обекти, както по време на Студената война. Разумно е Арктика да бъде наблюдавана внимателно и да се развиват арктически способности“ за възпиране, добави той.
Колският полуостров, регион с площ около 100 000 квадратни километра в далечния северозапад на Русия, приютява по-голямата част от морския стратегически ядрен арсенал на страната, включително подводници, както и авиация с голям обсег.
🗺️ Map Updates (Past 24 Hours):
— DVMC NEWS (@deviumcoin) February 16, 2026
Tsvetkove liberated
Advancement south of Zakotne
Expansion of control zone in Krasnyi Lyman
Adjustment of control in Kurylivka in favor of Russia pic.twitter.com/TZy9yt0dBE
Хякянен, чиято страна се присъедини към НАТО след историческото решение, взето след руската инвазия в Украйна, приветства обновеното планиране на алианса за отбраната в Крайния север и старта на инициативата Arctic Sentry (Арктически страж). Сигурността на региона обаче е трябвало да бъде приоритет много по-рано. „Това не е новина“, отбеляза той.
Финландските въоръжени сили са „напълно арктически“ и са готови да споделят експертизата си със съюзниците за по-добра защита на района, каза министърът.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп по-рано заяви, че европейците не могат да се справят сами, като повдигна идеята за закупуване на Гренландия - предложение, отхвърлено от Дания с подкрепата на ЕС.
Както още 18 държави членки на Европейския съюз, Финландия е поискала финансиране по европейската схема за заеми за отбрана на стойност 150 млрд. евро. Заявката за 1 млрд. евро е одобрена от Европейската комисия миналия месец, като министрите се очаква да дадат окончателна зелена светлина тази седмица.
„Голяма част“ от средствата ще бъдат инвестирани в сухопътните сили за придобиване на бронирани машини, дронове и друго оборудване, каза Хякянен пред Евронюз.
Миналата година Хелзинки даде старт на мащабна реформа за модернизация на сухопътната отбрана до 2035 г., с акцент върху повишени ударни способности, обновяване на инфраструктурата, развитие на безпилотни системи и по-голяма самодостатъчност на материалите при извънредни ситуации.
Европейският съюз извлича правилните поуки от войната в Украйна и полага усилия да укрепи отбраната си и да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност, отбеляза министърът. Същевременно той омаловажи опасенията, че Съединените щати, (най-големият отделен приносител в НАТО) са по-малко ангажирани с колективната отбрана на Европа.
НАТО: Не можем да допуснем вакуум в сигурността на Арктика
Миналия месец Тръмп предизвика напрежение, след като заплаши с използване на военна сила за поемане на контрол над Гренландия, полуавтономна територия на съюзника от НАТО Дания. По-късно той отстъпи от думите си, като заяви в Давос, че това няма да е необходимо. Оттогава напрежението спадна, а САЩ, Гренландия и Дания водят тристранни разговори. Безпрецедентните заплахи към съюзник обаче ускориха дебатите за засилване на т.нар. европейски стълб в алианса.
Хякянен настоя, че САЩ остават „желязно ангажирани“ с основната гаранция на НАТО по член 5 за колективна отбрана и добави, че „в краткосрочен план това е единствената опция за Европа“ за пълноценно възпиране.
„В дългосрочен план е по-добре европейците да разполагат със собствени силни способности. Но в краткосрочен и дори средносрочен план се нуждаем от САЩ. Това е решаващо за европейската сигурност“, подчерта той.
Подкрепата на САЩ обхваща и ядрените способности. Финландският министър заяви, че предложението на Франция и Великобритания да разширят ядрения си чадър над континента е „добра новина“, но не бива да се разглежда като компенсация за американския ядрен щит.
„Това не е въпросът в момента“, заключи той.
