О стри спорове между управляващи и опозиция белязаха обсъждането на промените в Закона за съдебната власт, които влизат на второ четене в пленарната зала на Народното събрание. Депутатите разглеждат текстове, предвиждащи съществени промени в работата на Висшия съдебен съвет (ВСС), както и нови правила за избора на неговите членове.
Една от най-дискутираните теми се оказа предложението на „Демократична България“ парламентарната квота във ВСС да бъде трансформирана в т.нар. обществена квота. Идеята обаче не получи подкрепа, което доведе до остри реплики между различните парламентарни групи.
„Да могат да правят предложения широк кръг лица – представители на академичната и професионалната общност. Те не са партийна, а обществена квота. За съжаление през годините обществената квота се изроди в партийна. Ние се опитахме да излезем от този порочен кръг“, заяви Надежда Йорданова от „Демократична България“, цитирана от NOVA.
От управляващото мнозинство защитиха отхвърлянето на предложението с аргумента, че са се съобразили с мнението на професионалните общности в съдебната система.
„Години наред редица политически партии осмисляха съществуването си под флага на правосъдната реформа. Правосъдната реформа се изпразни от съдържание и ни е срам да го изричаме. Вашите предложения са популистки. Тезите ви са внушения“, заяви Даниела Кършева от „Прогресивна България“.
Критики към законопроекта отправиха и от „Продължаваме Промяната“.
„Колкото и да е изтъркана фразата съдебна реформа – този закон не е реформа“, коментира депутатът Стою Стоев.
От ГЕРБ също се противопоставиха на идеята за промяна на парламентарната квота.
„Просто предложете. Номинирайте – имате право да правите номинации. Ако искате от НПО, ако искате от Софийския университет. Мисля, че Народното събрание има легитимност, особено в момента“, заяви Тома Биков.
Подобна позиция заеха и от „Възраждане“.
„Чухме аргументацията. Не е необходимо още и още да настоявате практически чуждестранни агенти да имат достъп до номинациите на Народното събрание. Тук съм съгласен с г-н Биков, че Народното събрание има легитимност“, каза Ангел Янчев.
- Какво предвиждат промените
Сред основните текстове в законопроекта е ограничаването на правомощията на ВСС след изтичането на неговия мандат. Ако измененията бъдат окончателно приети, кадровият орган няма да може да назначава административни ръководители в съдебната система, когато продължава да функционира след изтичане на законово определения му мандат.
Предвиждат се и нови ограничения за избора на членове на ВСС. Магистрати, които през последните пет години са били главен прокурор, председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд или техни заместници, няма да могат да бъдат избирани за членове на съвета. Забраната ще важи и за магистрати, изпълнявали временно тези функции.
Законопроектът разширява и правомощията на министъра на правосъдието. Предвижда се той да получи право да обжалва решенията на Пленума на ВСС и на двете му колегии. Подаването на жалба обаче няма автоматично да спира изпълнението на съответното решение, освен ако съдът не постанови друго.
- Спор за ролята на ВСС с изтекъл мандат
Промените идват на фона на продължаващите дебати около статута на настоящия Висш съдебен съвет, чийто мандат е изтекъл преди години, но който продължава да изпълнява функциите си до избора на нов състав.
Именно възможността орган с изтекъл мандат да взема ключови кадрови решения в съдебната система е сред основните аргументи на поддръжниците на реформата. Според тях новите текстове ще ограничат подобни практики и ще гарантират по-голяма прозрачност при назначенията.
Очаква се дебатите по Закона за съдебната власт да бъдат сред най-оспорваните в рамките на настоящата парламентарна сесия. След окончателното приемане на текстовете те ще трябва да бъдат обнародвани в „Държавен вестник“, за да влязат в сила.
