В най-мрачните времена за нашия народ, времена на гнет, на безпаметност и безнадежност Паисий Хилендарски се посвети да разпали искрата на знанието и просвещението и извади българския род от безвремие и безидейност, да върне самочувствието ни като народ със свой език, култура, своя религия, каза в словото си пред мемориала на Свети Паисий Хилендарски в Банско президентът Румен Радев.
„Днес отбелязваме 300 години от рождението на преподобния Паисий Хилендарски и 260 лета от неговата „История славянобългарска“, която откри хоризонта към нашето духовно пробуждане и културно възраждане“, посочи президентът. Със словата си припомни, че Паисий Хилендарски посвети себе си на Бога и на отечеството, презря личните несгоди и не потърси земна слава, а имаше друга мисия – да освети пътя, който трябва да извърви българският народ, за да укрепи своята духовност и културна идентичност и да му припомни, че е народ, наследник на могъща държавност, на славно и велико минало, на история, която трябва да помним и пазим.
Президентът взе участие в тържествата, посветени на 300 години от рождението на Паисий Хилендарски, 260 години от написването на „История славянобългарска“ и 60 години от канонизирането на Отец Паисий за светец от Българската православна църква, чиято кулминация е днес в Банско.
“Неслучайно се твърди, че неговата История е своеобразна програма на Българското възраждане. Хиленарският и Зографски монах Паисий успя да оттласне нашия народ обратно в потока на времето. Възродил нашето минало, просветил настоящето, Паисий успя да претвори спомена за някогашното могъщо величие в огромна духовна сила и енергия, която ще разцепи нощта на робството петвековно и ще даде енергия за съграждане на бъдещето”, каза пред събралото се множество Румен Радев.
Той посочи, че начинанието на Паисий Хилендарски не просто въздигна възрожденския духовен идеал, но от страниците на неговата История българинът преоткри и географските граници на своето отечество – от Дунав до Тракия и Македония, а духовното дело на Отец Паисий подготви почвата за борбите за църковна независимост и национално освобождение.
И днес „История славянобългарска“ е жива, помни се и ще се помни, каза още в словото си президентът и допълни, че въпреки че това не е първият писмен документ за българската история, книгата на Паисий говори не само с разума. „Тя убеждава с пламени чувства, които докосват всяко българско сърце. От нейните страници бликат слова, които са по-силни от барута и пролятата кръв. Тази история е написана със страст, с непреклонна вяра и обич към Отечеството и с непоколебима, огромна ненавист и гняв към родоотстъпничеството и чуждопоклоничеството, които Отец Паисий заклеймява като най-големият грях – с презрение“, посочи Румен Радев.
Той допълни, че именно поради тази духовна сила делото на Паисий Хилендаски бе последвано от плеяда последователи, които неуморно преписваха неговата История и кръстосваха неговата земя от край до край, за да пробуждат и за да отекват пламенните слова на Светогорския монах днес в ума и сърцата на българите.
Румен Радев отбеляза, че почитайки преподобния Паисий Хилендарски, днес отдаваме дължимото признание към Българската православна църква, „която в най-мрачните времена на нашата история съхрани не само нашата вяра, съхрани нашата памет, писменост, език и национална идентичност“.
Президентът благодари на община Банско и на кмета Иван Кадев за инициативата и организацията на честването на това важно за целия български народ събитие, както и на всички официални лица, на всички ученици и млади хора, които днес изпълниха площад „Възраждане“ в Банско, „които ни давате увереността, че Паисий Хилендаркси никога повече няма да задава своя въпрос: „…поради що се срамиш да се наречеш българин“.
