Б ългария върви към предсрочни парламентарни избори, след като президентът Румен Радев връчи и трите проучвателни мандата за съставяне на правителство в 51-ото Народно събрание, но всички те бяха върнати неизпълнени - първият от коалицията ГЕРБ-СДС, вторият от "Продължаваме промяната-Демократична България" и третият от "Алианс за права и свободи" (АПС).
Следващите стъпки по Конституция са назначаването на служебно правителство и насрочването на предсрочни парламентарни избори. До избирането и полагането на клетва на нов парламент настоящото Народно събрание ще продължи да функционира.
Мандат без шанс: Радев връчи първата папка - ГЕРБ-СДС я върнаха
- Как се стигна дотук
Процедурата по връчване на мандатите започна след оставката на правителството на министър-председателя Росен Желязков на 11 декември 2025 г. под натиска на национални протести.
Съгласно конституционната процедура президентът Радев първо връчи мандата на най-голямата парламентарна група - ГЕРБ-СДС, а след това на втората по големина - "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ). И двете формации веднага отказаха, което отвори пътя за третия и последен мандат.
Отиваме на избори - АПС върна третия мандат на Радев неизпълнен
- Реакции и спекулации за датата на вота и служебния премиер
Оттеглящият се премиер Росен Желязков отказа да спекулира кой може да бъде назначен за служебен министър-председател, като подчерта, че решението е изцяло в правомощията на президента.
"Нека президентът проведе срещи с кандидатите, да чуе мотивите им и да направи своята преценка. Решението е изцяло негово", заяви Желязков.
Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов коментира, че изборът за служебен премиер е между подуправителя на БНБ Андрей Гюров и "прокси на Делян Пеевски", лидера на "ДПС - Ново начало".
Костадинов призова президента възможно най-бързо да назначи служебен кабинет и да издаде указ за изборите. Той каза, че се радва, че АПС е върнала мандата "толкова бързо, както трябваше".
По думите му най-ранната възможна дата за предсрочния вот е 22 март, следвана от 29 март.
ГЕРБ също предпочитат 29 март, както и "Продължаваме промяната - Демократична България".
ПП-ДБ искат изцяло машинен вот, призовават за протест довечера
- Кой може да стане служебен премиер след промените в Конституцията
Служебният премиер в България се избира по специална процедура, предвидена в Конституцията след измененията, приети в края на 2023 г. Тези промени ограничават избора на държавния глава за назначаване на служебно правителство, като определят точни категории длъжности, от които може да бъде посочен министър-председател.
Кръгът от възможни служебни министър-председатели, от които президентът може да избира, е ограничен до:
- Председател на Народното събрание - (Рая Назарян)
- Управител (губернатор) или подуправител на Българската народна банка (БНБ) - (Димитър Радев, Петър Чобанов, Андрей Гюров и Радослав Миленков)
- Председател или заместник-председател на Сметната палата (Националното одитно учреждение) - (Димитър Главчев, Маргарита Николова и Силвия Кадрева)
- Омбудсман или негов заместник - (Велислава Делчева) или (Мария Филипова).
Тези лица формират така наречената "домова книга", от която президентът трябва да избира кандидат за служебен премиер.
- Предварителни заявки
От ГЕРБ са взели политическо решение председателят на парламента Рая Назарян да не поема поста служебен министър-председател.
Управителят на БНБ Димитър Радев заяви на 23 декември, че няма да приеме позицията, тъй като това би поставило под съмнение независимостта на централната банка.
Омбудсманът Велислава Делчева каза на 11 януари, че омбудсманът и неговият заместник трябва да бъдат извадени от списъка с висши длъжностни лица, които могат да стават служебни премиери, защото независимостта на институцията от изпълнителната власт трябва да бъде запазена.
- Припомняме, че:
Председателят на Сметната палата Димитър Главчев вече бе назначаван за служебен министър-председател два пъти през 2024 г.
- Процедура и ограничения
След консултации с парламентарните групи президентът назначава служебния премиер от този списък. Назначаването на лице, което не заема някоя от изброените длъжности, не е допустимо според действащата Конституция. Лицата от "домовата книга" не са задължени да приемат поста, те могат да откажат, и в такъв случай президентът следва да избере друг от оставащите в списъка.
Ако всички потенциални кандидати от "домовата книга" откажат да станат служебен премиер, според тълкуване на Конституцията правителството в оставка продължава да изпълнява своите функции до избора на ново редовно правителство.
