Проучване: Година на бурни събития и горещи скандали

Г одина на бурни събития и горещи скандали, но без промени в политическата панорама – така социолозите от „Афис“ определят отминаващата 2017 г.

Декемврийското проучване на агенцията, направено между 5 и 11 декември сред 1010 пълнолетни български граждани, констатира два контрастни тренда: броят на хората, чието материално положение е облекчено, нараства, но в същото време усещането за политическо напрежение и желанието за ремонт на властта се събужда отново, коментират анализаторите. Проучването е направено със собствени средства в рамките на традиционната изследователска програма на АФИС.

Повишението на минималните заплати през януари съживи кръвообращението в пазара на стоки и услуги от първа необходимост, което даде верижен ефект върху останалите доходи, отбелязват те. Ако през март 20% от домакинствата са били с доход на член от домакинството под 200 лв., през декември този дял спада двойно – на 10%. Този ефект обаче не обхваща еднакво всички социални категории. Само една пета, или 21% от хората, съобщават, че за година заплатата на поне един член от домакинството е нараснала.

Можете ли да си позволите да имате деца в България

Експерт: В България почти няма средна класа, нещастни сме

Загубата на работно място се случва в 20% от домакинствата, по-редки стават случаите на съкращаване на работното време.

Запазва се обаче дисбалансът в правата им като работници и потребители, посочват от „Афис“. Седем години след дъното на кризата, случаите на забавено разплащане за положен труд са по-чести, отколкото през 2010 г. Съответно хората с дългови проблеми, вместо да са по-малко, са повече (30% при тогавашните 18%).

Общественото мнение изпитва по-малко песимизъм, отколкото в началото на годината, относно личното благосъстояние и перспективите на страната. В оценките за състоянието на България се наблюдава умерен спад на постоянните източници на безпокойство (безработица, доходи и пенсии). Това на свой ред води до нарастване на относителната тежест на проблемите на корупцията, финансовата стабилност, здравеопазването. В личен план обаче,

расте и делът на хората, за които бедността и неясните перспективи са най-важен проблем.

От друга страна, материалната стабилизация не се трансформира в повишено доверие към политическата надстройка, коментират от „Афис“.

Бизнесът: Не трябва държавата да определя минималната заплата

Неудобната истина за доходите у нас

Колко взима българинът и колко средният европеец

Предпочитанието за промени във властта постепенно нараства. Ако след март желанието за нови избори беше спаднала с 14%, достигайки 13% то през следващите месеци то постепенно расте и вече достига 21%. Аналогично расте и нагласата за създаване на нов кабинет в рамките на сегашното Народно събрание, отбелязват анализаторите. Осем месеца след изборите усещането на населението за политическо напрежение по върховете отново се пробужда и достига 41%.

След кратковременно следизборно освежаване,

рейтингът на основните институции отново се ерозира плавно.

Доверяващите на парламента спадат от 25 на 22%, на правителството от 33 на 32%, на армията от 49 на 42%, на медиите от от 43 на 41%, на синдикатите от 25 на 21% и т.н. Доверието в президента е достигнало определен таван от около 57%. Изключение е Европейският съюз, който бележи растеж от 48 на 52%.

И Корнелия Нинова, и Бойко Борисов стоят стабилно начело на своите партии. Въпреки впечатлението за вътрешно напрежение Нинова се ползва с доверието на 87% от избирателите на БСП. Борисов е още по-стабилен: 95% от избирателите на ГЕРБ му вярват. Сумарната оценка за сегашната управляваща коалиция между ГЕРБ и Обединените патриоти остава без съществени промени, но агрегатните суми крият комбинация между растящо недоверие сред негласувалите за тези две сили и растящо доверие сред гласувалите за тях. Сред последователите на Патриотите се подобрява отношението към лидера на ГЕРБ, докато сред тези на ГЕРБ отношението към Валери Симеонов се влошава.

Електоралният потенциал на главните политически сили практически запазва статуквото от изборите.

Ако избори се провеждаха сега,

ГЕРБ би получил 27%, БСП 23%, ДПС 8%, ОП 6%. Партия „Воля“ би се озовала отново на прага на парламента с малко под 3% от всички избиратели. И отново двете полярни партии биха били изправени пред неловкия избор на коалиционен партньор.

Проучването е направено със собствени средства в рамките на традиционната изследователска програма на АФИС.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.