Б ългарската прокуратура отговори на въпросите на комисията за върховенството на закона, наречена LIBE, по темите, свързани с прокуратурата. Прокуратурата е съгласна, че върховенството на закона у нас е застрашено и дава пример за това - атаките спрямо прокуратурата от разследвани лица с финансови и политически лостове. В своето писмо до комисията за върховенството на закона в ЕС от Прокуратурата на Република България изразяват желание за взаимодействие, сътрудничество и диалог с комисията.
От кабинета на главния прокурор посочват атаките, които се организират срещу прокуратурата от лица, разполагащи със значителен икономически, финансов и политически ресурс, чиято наказателна отговорност е ангажирана във връзка с водени под наблюдението на ПРБ наказателни производства.
"В контекста на отправения от Ваша страна въпрос считаме, че е налице необходимост да се внесат и определени разяснения, касаещи факторите, влияещи върху състоянието на върховенството на закона в Република България. Констатираната от наша страна опасност от нарушаване на принципа на върховенството на закона доведе до провеждане на Национално съвещание на прокурорите /на което присъстваха над 700 магистрати от всички звена на Прокуратурата/ и приемане на обща декларация, с която бяха осъдени опитите на определени политически фигури да влияят пряко и косвено върху независимостта на Прокуратурата на Република България. На първо място следва да се посочи, че действията на Прокуратурата на Република България в последните две години във връзка с противодействието на престъпността и налагането на върховенството на закона, са безпрецедентни по своя характер в най-новата българска история след 1989 г.", пишат до LIBE от ПРБ.
И обобщават в отговор на LIBE кои са висшите политици, разследвани за корупция, както и към кои партии принадлежат.
Дава се и подробна информация за наказателните производства и предприетите мерки от държавното обвинение.
"Намираме също така, че принципът за върховенството на закона и на правовата държава, освен фундамент за пълноценното функциониране на правовия ред в Европейския съюз, е и едно от върховните достижения на съвременните общества и неразделна част от всяка съвременна демократична правна система. В тази връзка следва да подчертаем, че един от основните гаранти за приложението на този принцип съгласно действащото българско законодателство, е именно Прокуратурата на Република България.", подчертават от ПРБ в отговора си до комисията ЛИБЕ.
От кабинета на Иван Гешев подчертават, че за първи път след 1989 г. бяха повдигнати обвинения и бяха наложени от съда мерки за неотклонение „задържане под стража“ на настоящ министър и заместник-министър от действащо правителство на страната, а именно – министърът на околната среда и водите Нено Димов (който е от квотата на партия ВМРО – част от управляващата коалиция) и Красимир Живков – заместник министър на околната среда и водите (който е от квотата на политическа партия ГЕРБ).
От прокуратурата отчитат пред Комисията в ЕП и, че беше ангажирана наказателната отговорност и на едни от най-богатите български граждани, чието имущество е било придобито по престъпен начин, и за които от дълго време съществува общественото мнение, че са недосегаеми от гледна точка на българското правосъдие – Васил Божков, Пламен и Атанас Бобокови, Вълчо и Маринела Арабаджиеви, Николай и Евгения Баневи, Миню Стайков и укриващия се в Република Сърбия банкер Цветан Василев. От тях с внесен обвинителен акт в съдебна фаза се намират наказателните производства, водени срещу Цветан Василев, Вълчо и Маринела Арабаджиеви, Николай и Евгения Баневи и Миню Стайков. „Вследствие действията на Прокуратурата в тази насока до края на 2019г. беше запорирано имущество и активи в размер над 3 млрд. лв. (равняващо се приблизително на над 1.5 млрд. евро)“, подчертават от държавното обвинение.
Споменават се и всички големи разследвания и дела, внесени в българския съд и движещи се по инстанциите, като делото „Сарафово“, длъжностни лица от държавната администрация, също за корупционни престъпления, а именно – служители на Министерство на вътрешните работи и на Агенция „Митници“, инспектори от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и много други.
За атаките срещу прокуратурата
От държавното обвинение подчертават пред LIBE, че вследствие на активните действия на представителите й, както и на засегнатите икономически интереси на крупни бизнесмени, са започнали и непрестанни атаки по адрес на прокуратурата.
„Накърнените икономически интереси намериха определено отражение и в атаките срещу независимостта на съдебната власт, в частност – на Прокуратурата, включително такива с медиен и политически характер. Явна е информацията за връзките на сдружение „БОЕЦ“ с укриващия се вече шест години в Република Сърбия банкер Цветан Василев /подсъдим заедно с още 17 лица за източването на 3.5 млрд. лева от фалиралата „Корпоративна търговска банка“ АД/ и може да се направи съвсем обосновано предположение, че действията на представителите на тази неправителствена организация по принцип са мотивирани именно от интересите на подсъдимия Василев“, пишат от прокуратурата.
Оттам припомнят и, че е установена връзка на укриващия се в Обединените арабски емирства олигарх Васил Божков с организацията на част от протестните действия, целяща радикализиране и опорочаване, включително и чрез използване на насилие, на „справедливите искания на протестиращите български граждани, като на 14.07.2020г., с разрешение на наблюдаващите прокурори, Специализираната прокуратура разпространи изготвени чрез използване на специални разузнавателни средства веществени доказателствени средства – звукозаписи от проведени негови разговори с български политици и журналисти, от които е видно как той дава конкретни указания във връзка с провеждането им, чрез което цели пряко да окаже въздействие върху независимостта на съдебната власт, в частност – на главния прокурор“.
Цитирано е и поведението на лидера на „Да, България“ Христо Иванов, който през последните месеци непрестанно напада държавното обвинение. „В свои изказвания от последните месеци г-н Иванов отправи недопустими призиви за „изчистване и реподбор на прокурорите“ (което може да се окачестви като искане за лустрация). Освен това г-н Христо Иванов поддържа в своите политически изказвания становището за наказателна неприкосновеност на главния прокурор, което разбиране е застъпено в Решение от 5.11.2009 г. на ЕСПЧ по делото Колеви срещу България. Тези негови твърдения, към настоящия момент, намираме за некоректни, тъй като в края на 2019 г. беше внесено искане до Конституционния съд за даване на задължително тълкуване по въпроса дали главният прокурор може да упражнява методическо ръководство и надзор за законност по досъдебни производства или проверки, по които се съдържат данни за негова съпричастност към конкретната престъпна дейност“, пишат от държавното обвинение, припомняйки решението на КС, според което всеки един прокурор разполага с процесуалната възможност да осъществява ръководство и надзор върху съответното наказателно производство, в случаите, в които вероятен извършител на престъплението се явява главният прокурор, включително и да му повдигне обвинение, като главният прокурор не може да окаже каквото и да било влияние върху такова разследване.
За оповестяването на материали по дела
Във връзка с въпрос относно практиката по разгласяване на материали от досъдебни производства от държавното обвинение посочват, че в изпълнение на ангажиращите на страната ни в качеството й на член на ЕС международни актове и препоръки на европейските институции и в унисон с действащите национални стратегически документи, прокуратурата осъществява вменената й дейност по предоставяне на гражданското общество на необходимата информация за водените разследвания по дела от публичен интерес, включително и чрез огласяване на материали от дела, при стриктно спазване на българското законодателство (чл. 198 от НПК и международните актове, по които Република България е страна). „Затова, в изпълнение на ангажимента за отчетност на съдебната власт (в аспекта от същата, който се упражнява от прокуратурата) и за преустановяване опитите за тиражиране на подвеждащо медийно отразяване, Прокуратурата на Република България акцентира върху разгръщането на проактивна медийна политика в насока информиране на обществеността посредством официални изявления на нейни представители“, пише в отговора до LIBE.
От прокуратурата са категорични, че преобладаващият брой случаи доказателствата по досъдебни производства са били огласявани, след като са били проведени открити съдебни заседания в производства по реда на чл. 64 и чл. 65 от НПК (производство за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“). Оттам са категорични още, че тъй като прокуратурата е призвана от Конституцията да бъде блюстител на законността и реда в държавата – не би допуснала неговото погазване. „Широкият медиен интерес към определени дела, провокиран от заеманите от обвиняемите високи обществени постове, обуславя надделяване на обществения интерес над провъзгласената в чл. 198 от НПК следствена тайна, а също и прозрачност в работата на конкретните прокурори, наблюдаващи съответните дела, на дейността на главния прокурор и Прокуратурата на Република България като цяло“, пишат още от държавното обвинение.
За къщата в Барселона
От LIBE не са пропуснали да зададат и въпрос относно разследването по повод завъртялата се в публичното пространство информация, че премиерът Бойко Борисов има къща в Барселона. От прокуратурата отговарят, че по сигнал на ГД „БОЕЦ“, адресиран до главния прокурор, Специализираната прокуратура е образувала преписка с описания предмет.
Във връзка с тази преписка са извършени множество действия от наблюдаващия прокурор, с цел проверка на изложените в сигнала факти и обстоятелства и изясняване на действителната фактическа обстановка – казват от прокуратурата. И дават примери: снети са обяснения от посочените в сигнала лица (включително министър-председателя Бойко Борисов), възложени са данъчни ревизии и проверки на Национална агенция за приходите на физически и юридически лица. Все още се очакват част от резултатите по възложени действия от различни компетентни български институции.
“С цел проверка истинността на изложените в сигнала факти и обстоятелства по преписката, е възникнала необходимост да бъде изискана информация от компетентните съдебни власти в Кралство Испания, поради което с постановление на наблюдаващия прокурор от 04.03.2020 г. е възложено на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при Министерство на вътрешните работи (Д „МОС“) да изиска от разследващите органи в Кралство Испания информация дали има разследване относно изнесените данни в статията на вестник „El Periodico““. Междувременно, към преписката е присъединена нова статия в испанския вестник „El Periodico“ относно продажбата на посочената в сигнала къща в Кралство Испания.
От държавното обвинение посочват още, че въпреки предоставените данни за контакт и изминалия дълъг период от време, към настоящия момент съдебните власти в Кралство Испания все още не са се свързали с българските правоохранителни органи.
„Проверката по случая не е приключила, като в тази връзка е необходимо да се изчакат резултатите от възложените ревизии на физически и юридически лица, както и поисканата информация от компетентните власти в Кралство Испания“, пише още в писмото на държавното обвинение.
Целия отговор на прокуратурата до комисията по върховенството на закона вижте ТУК:
Задържаха двама братя при сделка с дрога в „Драгалевци“
Катастрофа с 5 пострадали между Симитли и Кресна
Радев разкри за какво е говорил с Буданов
Над 30 сайта предлагат незаконно лекарствени продукти
Военни влязоха в ударения кораб, но не откриха дронове
Жена е убита в Пловдив, задържан е синът ѝ на 14 години
Политически реакции след неофициалната визита на ръководителя на кабинета на Зеленски в България
От България към Маями: Бил ли е Кирило Буданов неофициално у нас
