Гроздан Караджов: Без съдебните поправки, РБ напуска

Р еформаторите няма да имат причина да участват в настоящото управление, ако поправките в съдебната власт не минат днес в парламента, закани се от кулоарите на парламента депутатът от Реформаторския блок Гроздан Караджов пред репортер на Нова ТВ.

Народното събрание гласува на второ четене днес промените в Конституцията в частта за съдебната власт, които основно засягат работата на Висшия съдебен съвет (ВСС).

През последните дни част от основните текстове за промени в Конституцията, който бяха приети през лятото на първо четене, след т.нар. "исторически компромис" между ДПС, ГЕРБ и РБ, бяха пренаписани в парламентарната комисия, което създаде напрежение сред партньорите във властта. Още тогава се заговори за министерски оставки и напускане на управлението. 

Най-големият препъни камък при реформите е разделението на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорска. В края на септември депутатите се разбраха членовете на прокурорската колегия да бъде разделена по равно – на професионално избраните и на избраните от парламента. По-късно от АБВ беше предложено квотата на професионално избраните прокурори да бъде увеличена.

"Това предложение е торпедо,

насочено към вече конституираното още през лятото. След юли не може да има нови преговори и разговори.

От почтени политически сили може да има само отстояване на политическата воля и ако това не се случи, ще трябва да се задоволим с ролята на неуправляващи. Това би бил един логичен изход от неприемането на нашите предложения", коментира Гроздан Караджов.

"На всички стана ясно, че т.нар. "исторически компромис" е един голям пазарлък. Дори да минат тези промени, те няма да доведат до промяна в работата на съдебната власт. Не в парламента трябва да се решават промените в Конституцията", коментира от своя страна пък депутатът от БСП Чавдар Георгиев.

За разлика от предишния вот, днес депутатите гласуват поправките текст по текст.

Очертава се сериозна дискусия относно главни болни теми: числеността на двете колегии на ВСС и ограничаването на правомощията на главния прокурор и намаляването на мандата му.

Миналата седмица временната комисия за промяна на основния закон прие текстове, които осигуряват мнозинство на членовете на магистратурата в двете колегии.

От ДСБ настояват за по-малка квота на прокурорите

и за по-голяма на съдиите спрямо избраните от парламента. На противното мнение са депутати от ДБГ, както и от АБВ, ПФ и разбира се - ДПС. Очаква се БСП също да застане на тази позиция. Засега не е ясно как ще гласуват народните представители от ГЕРБ.

ДСБ държат и на текстове, които ограничават правомощията на главния прокурор, осигуряват по-лесна възможност за неговото отстраняване и за назначаването на независим от началника си зам.-главен прокурор. 

Споровете около тези поправки доведоха до безпрецедентна кампания срещу правосъдния министър Христо Иванов.

В зависимост от резултата при днешното гласуване, в средата на януари би трябвало да се проведе и окончателното трето гласуване на промените. Очаква се между второ и трето четене или най-късно януари, правосъдният министър Христо Иванов да внесе в Министерския съвет предложенията си за промени в Закона за съдебната власт. За тяхното приемане няма да се изисква подкрепа от опозицията.

В края на януари 2016 г. се очаква и оповестяването на традиционния доклад на Европейската комисия по мониторинговия механизъм в областта на правосъдието и вътрешната сигурност, в който днешните решения на парламента се очаква да намерят отзвук.

"Днес се решава опита да се сложи край на отрицателния подбор

вътре в съдебната система, който продуцира корупция, търговия с влияние, обвързаност, въпреки номиналната независимост на съдебната власт.

По Конституция в държавата има един човек, който остава над законите, и това е главният прокурор - независимо как се казва той", коментира в студиото на "Здравей, България" по Нова ТВ тази сутрин журналистът от Dnevnik.bg Петя Владимирова.

Според Владимирова политическата класа и главният прокурор не желаят и нямат интерес да променят това, като по този начин се получава така удобното взаимно използване между двете власти.

По думите й целта да се спъва съдебната реформа е и занапред политическите фигури и прокуратурата да решават съдбите на политическото и икономическото поле.

"Никой не е против реформата. И възниква въпросът защо.

Това е симулация заради критиките на Европа и Америка

срещу България. ГЕРБ стана много силен, преяде с власт и част от напрежението между партиите се пренесе вътре в партията", смята пък социологът Андрей Райчев.

Целият разговор с коментаторите гледайте във видеото.