В първите десетилетия от съществуването на Христовата църква вярата в Спасителя на света била разпространявана от апостолите на Иисус Христос и от техните ученици. Един такъв апостолски ученик бил и свети апостол Тит.
Той бил роден в езическо семейство в Антиохия. Получил високо образование и от младини обичал да чете трудове на древни философи, търсейки правила за добър и смислен живот. После се запознал със свети апостол Павел, който го покръстил и Тит станал негов сътрудник. От посланията на апостола става ясно, че Тит го съпътствал при проповедническите му пътувания и дори присъствал на Апостолския събор в Йерусалим през 49 г. После е пращан от апостола с мисия в Коринт, Далмация и на други места.
Когато след първото си затворничество в Рим апостол Павел посетил остров Крит, той поставил Тит за епископ на църквата там. Апостолът написал и послание до Тит, в което му дава съвети за неговата пастирска работа: "Затова те оставих в Крит, за да довършиш несвършеното и да поставиш по всички градове презвитери, както бях ти поръчал: който е непорочен, на една жена мъж и има деца верни, неукорявани в разпътство или непокорство. Защото епископът, като Божи разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба, но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, справедлив, благочестив, въздържан, да се държи о истинското слово, според както е научен".
Когато апостол Павел пътувал за Рим за втори път, епископ Тит се срещнал с него в град Никопол в област Епир, придружил го до столицата и станал свидетел на мъченическата му смърт.
Свети Тит се завърнал в Крит и продължил да ръководи тамошната църква. Приобщил много езичници към истините на християнската вяра и се упокоил в 97 г.
