Н а 92-годишна възраст почина българският писател и общественик академик Антон Дончев, предаде БТВ.
Авторът на едноименния роман „Време разделно“ е прекарал последните си дни в реанимацията на ВМА. От лечебното заведение заявиха, че Антон Дончев си е отишъл след сърдечно боледуване.
Роден е на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва гимназия в Търново и право в Софийския университет. По-късно се отказва от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане.
Антон Дончев ще бъде запомнен като светъл човек, познаващ страданията на българския народ. Около това се обединиха колегите и приятели на автора на „Време разделно“, потърсени от БТА по повод неговата кончина.
По думите на председателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, със своите романи Дончев е влязъл „много рано в литературната класика“, а името му се е наредило до тези на най-големите български писатели.
Владимир Зарев коментира, че Антон Дончев се е отличавал с много познания за красотата, мерзостта и безкрайността на човека. И това негово знание намира своето отражение в книгите му.
Владимир Зарев: Той беше един много интересен човек. Широкоскроен и с много познание за човека, за красотата на човека, за мерзостта на човека, за безкрайността на човека. И всичко това остана записано в неговите прекрасни книги. Разбира се, най-важната и най-интересната негова книга – тази, която остава завинаги в златния фонд на българската литература – е „Време разделно“. „Време разделно“, по която беше направен и един великолепен филм от акад. Людмил Стайков.
Ще го запомня като един светъл човек. Един човек, който беше много буден, който се интересуваше от всичко. И най-вече се интересуваше наистина от болките на своя народ. От страданията, които ни заобикаляха, от неуредиците, които по някакъв начин трябваше да преодолеем в тези мъчителни години на преход и преди това. Беше наистина светъл човек. Един човек, който ще остане в паметта на хората с човещината си, с огромните си познания, с това, че той винаги разбираше основните проблеми на българския народ. И ги отрази в своите книги, независимо, че пишеше историческа литература.
Боян Ангелов: Най-напред искам да кажа с огромна тревога, че наистина си отиде една епоха. Не само от българската култура, от българската литература, но и от българската история. Защото Антон Дончев беше олицетворение на всичко добродетелно, което България получи като наследство. С неговите романи той влезе много рано в литературната класика и неговото име много рано се беше наредило до имена на най-големите български писатели.
Антон Дончев остана един изключително скромен човек. Един достолепен човек, един добродетелен и добронамерен човек. Той не говореше сквернословия. Той страдаше за това, че България и българският народ страдат. Казваше понякога истината в очите, обаче той сочеше причините. Не сочеше отделните хора. А това е най-важното за един интелигентен човек.
Той описа историята на България и то онази част на историята, която е най-драматична. Историята от най-тъмните векове на османското робство, историята на падането на Самуилова България и превръщането й в част от византийската империя, макар и за век и половина. Но той показа саможертвата на българите и показа как Аспарух създаде Аспарухова България, която надявам се, че ще бъде вечна. Със своите романи той направи една картина на България и затова ние трябва да страдаме и да си го спомним като един светъл човек, като един добър и изключително талантлив – бих казал, гениален – български писател.
