Б БР е създадена с цел да подпомага малките и средни предприятия. Банката е раздавала големи кредити на определен кръг фирми, извън устава на банката. ББР е раздала на 20 фирми 90% от капитала си или над 2 млрд. лева.
Това заяви днес в Народното събрание служебният министър на икономиката Кирил Петков. Народните представители изслушват днес министър Петков относно състоянието на Българската банка за развитие, което е по искане на Мария Капон и група народни представители.
Според Кирил Петков Българската банка за развитие (ББР) може да подкрепя българските компании, просто "всеки един от нас трябва да следи никога пак тази банка да не дава този тип кредити по този начин, защото това е просто за мен кражба на парите на данъкоплатците - да се поемат този тип рискове, за този тип суми, по този начин", допълни още той.
"За 8 седмици нямахме възможността да сменим надзорния борд, както и борда на управление на банката. Имаме няколко седмици, в които успяхме да се запознаем с част от информацията. Първото нещо е, че оправданието защо са се давали толкова големи кредити, е било банката да бъде на печалба. Това, което обаче забелязваме е, че за 2020 г. имаме загуба от 130 млн. лв., а за първите 6 месеца на тази година - загубата ще е близо 100 млн. лв. Идеята, че тези кредити са били там, банката да спечели, явно не е точно така. Другото, което забелязахме, е като говорихме за управлението на риска на банката, той не се е опитвал дали има свързаност между кредитополучателите. Те са работили в точно обратното на логиката начин, когато са опитвали да оправдават, че няма", каза Кирил Петков.
Министърът даде пример с три кредита, а за единия каза, че отива на прокурор.
"Има едно дружество, което изпитва затруднение. Но това дружество има много хубав актив – недвижим имот. Този актив може и да изплати сумата, ако се продаде, ако дружеството влезе в неизпълнение на кредита. Тогава обаче идва външен консултант, привлечен от управителите на банката. Този консултант казва как да се преструктурира заема. Разделя дружеството на 2 – едното поема хубавия актив, другото - не. По-голямата част от заема отива в дружеството, което няма хубавия актив. Така добрата дъщерна компания не покрива по никакъв начин риска на лошата", обясни Петков.
"В момента Надзорът събира данни и ще го вкара в прокуратурата. Това е преструктуриране на риска", каза Петков.
"Моят най-добър пример е за Банката за развитие на Канада. Ако отидете на уебсайта ѝ, ще видите първи фокус - стартиращи компании без история от 12 месеца. Това означава, ако току-що сте стартирали компания, ако отидете при големите търговски банки, ще кажат, че нямате достатъчен опит. Втората голяма глава в Канадската банка за развитие е стартиращи компании под 24 месеца. Всъщност идеята на този тип банки е да финансира стартирането на компании, които биха изпаднали от търговските банки, не защото търговските банки са лош, а просто това не е техният бизнес. Създаването на този тип компании може да промени съдбата на българската икономика", каза още Петков.
Министърът на икономиката Кирил Петков е изслушван в пленарна зала относно състоянието на Българската банка за развитие, което е по искане на Мария Капон и група народни представители. Преди него в парламента днес бе изслушан служебният министър-председател Стефан Янев, който представи информация за завареното от служебното правителство финансово и икономическо състояние на държавата. Пред депутатите отговаря и вицепремиерът Атанас Пеканов относно Плана за възстановяване и устойчивост.
