Н ародните представители почетоха с едноминутно мълчание и ставане на крака паметта на жертвите от масовото изтребление на арменския народ в Османската империя.
Предложението за минута мълчание направи Атанас Зафиров от левицата след поредица от декларации по темата от парламентарните групи на „Продължаваме промяната-Демократична България“, на „БСП за България“ и на „Възраждане“ .
Председателят на Народното събрание Росен Желязков коментира, че тази процедура не е била допусната за днешното заседание на председателски съвет, но Зафиров, както и миналата година, се изкушил да наруши правилата. Отбелязват се годишнини, а не се отбелязват прищевки на народни представители, обясни Желязков.
След едноминутното мълчание прозвуча и декларация от парламентарната група на ГЕРБ-СДС в памет на жертвите от масовото изтребление на арменците в Османската империя.
Нека направим всичко възможно, за да дадем пълноправен живот през призмата на взаимното опознаване, приемане и уважение, каза Георг Георгиев (ГЕРБ-СДС) в декларация от името на парламентарната група във връзка с годишнината от масовото изтребление на арменците. По думите му през 2015 г. 43-тото Народно събрание е приело решение, с което призна масовото изтребление на арменците в Османската империя през 1915 г. – 19122 г. и обяви 24 април за ден на памет на неговите жертви.
Георгиев посочи, че нашият народ, в духа на изконната българска толерантност и съпричастност към други етноси и религии, е спомогнал над 70 000 арменци да бъдат спасени и да намерят своята втора родина. Той отбеляза, че днес светът е изправен пред нерешени проблемни предизвикателства – хуманитарните трагедии в Украйна и в Близкия изток. Георгиев уточни, че те са свързани с живота и бъдещето на милиони хора и е още по належащо, почитайки паметта на жертвите, да осъзнаем, че правото на живот, уважението и справедливостта са най-висшата ценност. На всяко от човешките права съответства и отговорност – да се зачита правото на другите, а когато взаимното пазим правата си, ние сме и солидарни, добави той.
Днешният ден фокусира вниманието ни към един важен и трагичен урок от историята, но даващ ни и знание как бихме могли да се справяме в бъдеще с подобни заплахи, допълни Георгиев. Той изтъкна, че толерантността, милостта и съпричастността винаги и във всички култури са били критерии за висотата на човешкото поведение. Въпреки всички трудности тук, ние сме позволявали религиозни войни на основата на верски различия, добави депутатът и уточни, че нашата национална традиция на уважение към различните ни задължава да продължим активно да се противопоставяме на антисемитизма, ксенофобията, расовата дискриминация, религиозната нетърпимост и всички други съвременни форми на дискриминация.
Денков: ГЕРБ саботира второто плащане по ПВУ
„Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) също излязоха с декларация в памет на жертвите. Тя беше прочетена от Христо Даскалов от името на парламентарната група.
В декларацията се посочва, че днес се навършват 109 г. от печално събитие, случило се в началото на миналото столетие – арменското масово изтребление. Двата най-големи християнски народа – българският и арменският, имат най-злощастната съдба, свързана с масови репресии и изтребления, каза Даскалов. Той разказа, че нашите два народа имат дългогодишни и традиционни връзки и допълни, че майката на нашия незабравим цар Самуил и неговите три братя е арменска принцеса.
По думите му арменското масово изтребление е вторият по- масов акт на изтребление и прокуждане от родните места на народ, населявал хилядолетия дадени територии, след разорението на тракийските българи от лятото на 1913 г.
Кланетата на арменското население в Османската империя през първата световна война се нарича арменското масово изтребление, се посочва още в декларацията. Даскалов уточни, че тези кланета са осъществени от правителството на младотурците в различни области на Османската империя.
Депутатът отбеляза, че първият отзвук на тези събития е съвместната декларация на Франция, Русия и Великобритания от 24.05.1915 г., в която насилията над арменския народ се определят като престъпленията срещу човечеството и цивилизацията.
Той изтъкна още, че началото на първия етап на арменското изтребление се слага малко след започналите на 24 април 1915 г. арести на стотици арменски интелектуалци и тяхното избиване. Впоследствие разпръснатите по света арменци започват да отбелязват 24 април като ден на възпламеняване на паметта на жертвите на арменското изтребление, допълни Даскалов. По думите му вторият етап е свързан с мобилизацията на близо 60 000 арменци в турската армия, които по-късно са избити от своите турски колеги, а третият етап е белязан от убийствата на жени, деца и старци и от депортирането им към Сирийската пустиня. Последният етап е отричането от страна на турското правителство на масовите депортации, унищожавали арменския народ в собствената му родина, се казва още в декларацията.
Загубата дори на един човешки живот е престъпление, всеки има правото на щастие, живот и реализирани мечти, заяви Даскалов.
Бойко Борисов за разговори с ПП-ДБ: Отново сглобка – много зависи кой как ще се представи
От „БСП за България“ също излязоха с декларация във връзка с годишнината.
Нека днес, когато светът отбелязва 109-ата годишнина от геноцида на арменците в Османската империя, да отдадем своята почит към жертвите, призова Атанас Зафиров.
Нека да си припомним Яворовия стон и болка, вплетени в една от най-прекрасните елегии – „Арменци“, и да си обещаем да не допускаме да се повтарят подобни трагични страници, да не проявяваме търпимост към подобни злодеяния и да се противопоставяме на всяко насилие, апелира той. В името на мира, справедливостта и хуманността нека не забравяме историческата истина и като цивилизовани хора да я отстояваме, добави Зафиров. Историята помни, ние помним, заяви депутатът.
Атанас Зафиров припомни, че на 24 април се отбелязва Международният ден в памет на жертвите от геноцида над арменците. Първоначално датата е обявена за международен ден за солидарност с арменския народ от Европейския парламент през 1987 г. заради ужасните събития, станали през 1915 г. в Османската империя, посочи той. Зафиров отбеляза, че в периода между 1895 г. и 1921 г. са избити 1 543 271 мъже, жени и деца, прокудени извън границите са над един милион души. Това е една неописуема трагедия за арменския народ, за която алармират тогавашни дипломати и интелектуалци от световния елит, коментира той. Част от тези „нещастници клети“, както ги нарича Яворов, намират своя втори дом в България, посочи Атанас Зафиров. Той отбеляза, че българският и арменският народ са тясно свързани в своята историческа съдба.
През 2015 г. в навечерието на стогодишната от геноцида над арменците българското Народно събрание прие декларация, в която призна извършеното престъпление. Така страната ни вписа своето име сред онези над 35 държави по света, които признаха извършеното престъпно деяние, отбеляза още депутатът от левицата.
* Във видеото: Борисов: Българската дума за геноцид е масово изтребление
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
