Н ародното събрание прие на първо четене промените в Закона за държавния дълг, с които се дава възможност на правителството да поеме нов заем в размер до 3,8 млрд. евро. Подкрепа за предложението дадоха депутатите от „Прогресивна България“ и ДПС.
Още във вторник текстовете получиха одобрението на парламентарната комисия по бюджет и финанси, а днес бяха приети и в пленарната зала.
МС одобри проект за до 3,8 млрд. евро нов държавен дълг
Финансовият министър Гълъб Донев защити необходимостта от увеличаването на дълговия лимит с аргумента, че до края на август страната трябва да осигури значителни инвестиции по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
В дневния ред на депутатите беше включено и второто четене на промените в Закона за защита на потребителите, които предвиждат допълнителни механизми за контрол върху цените след въвеждането на еврото.
Държавата иска да вдигне тавана на дълга с 3,8 млрд. евро заради НПВУ
От името на „Прогресивна България“ Стефан Белчев подчерта, че става дума за максимално допустим размер на дълга, а не за сума, която задължително ще бъде изтеглена.
„Тези 3,8 млрд. евро са таван, а не сума за задължителен харч. С този заем си взимаме буфер, с който да си осигурим бъдещето“, заяви той.
Мартин Димитров от „Демократична България“ обаче разкритикува идеята за ново задлъжняване и я определи като продължение на познати управленски практики.
„С тази философия дотук я докарахме. До скоро управляваха същите хора и бяха предвидили заеми. Добре че ги спряхме с протести“, коментира той.
Константин Проданов от „Прогресивна България“ предупреди за сериозни предизвикателства пред държавните финанси и заяви, че ситуацията е наследена от предходното управление.
„Каква е разликата между нас и ГЕРБ? Те харчеха, а на нас беше предявена сметката. Прогнозата е много тежка – фискалният резерв е опоскан“, каза Проданов.
От своя страна депутатът от ГЕРБ-СДС Теменужка Петкова отхвърли обвиненията и защити финансовата политика на партията.
„Не плащате ничии сметки, още по-малко на ГЕРБ. Плащате сметката, която сме направили като общество“, заяви тя.
Гълъб Донев: Новият дълг е неизбежен, таванът е 3,8 млрд. евро
Критики към увеличаването на дълга отправиха и от „Възраждане“. Според Цончо Ганев страната е изправена пред последиците от погрешни решения и прекомерно задлъжняване.
„Това са невиждани дългове и криворазбрана евроатлантическа демокрация“, коментира той.
По време на дебатите спорът се пренесе и към темата за бюджетния дефицит и реалното състояние на държавните финанси. Представители на опозицията поставиха под съмнение официалните данни, като посочиха разминавания между националните оценки и прогнозите на европейските институции.
„Един друг финансов министър говореше за неплатени фактури за 18 млрд. дупка, после се чудеше как да обясни, че такова нещо няма“, заяви Асен Василев от „Продължаваме Промяната“.
От ГЕРБ-СДС категорично отрекоха твърденията за укрити задължения.
„Скрит дефицит няма. Има явен, който Европейската комисия оповести и той, след приспадане на разходите за отбрана, е 2,9% от БВП за 2025 г.“, посочи Теменужка Петкова, цитирана от NOVA.
От „Прогресивна България“ пък заявиха, че оценките на Европейската комисия са изготвени въз основа на непълни или предоставени със закъснение данни.
„Прогнозата на ЕК е 4 и нещо, но е базирана на техни изчисления, защото служебното правителство не им изпрати доклада навреме“, обясни Константин Проданов.
Предстои законопроектът да бъде разгледан и на второ четене, когато депутатите ще имат възможност да предложат допълнителни промени по текстовете.
