Б ългарската православна църква почита днес църковния празник на преподобната Параскева (Петка) Търновска – Петковден.
Имен ден празнуват:
Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
Преподобната Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през XI век.
Води благочестив живот, а след кончината ѝ нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.
Цар Иван-Асен II ги пренася в Търново, където се пазят до превземането на старата столица.
След това са пренасяни на множество места, докато накрая намират покой в румънския град Яш, където са и досега.
Празникът в чест на света Петка – Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл.
По традиция се правят курбани, сборове и служби за здраве и плодородие.
На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене.
В християнската митология света Петка се почита като
покровителка на жените и техните домашни дейности –
предене, тъкане, кроене, шиене.
В района на Тракия около Петковден се правят специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух и др.
На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредната трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.
В някои райони денят е женски празник. Правят се питки, намазани с мед и наречени на светицата. След литургията най-възрастната жена коли петел или кокошка, от които се вари курбан, като това става на високо място или край извор с целебна вода, посочен от светицата. Свещеникът освещава курбана и започва женският празник.
