П равителството си дава висока оценка за бюджета, който планува за 2018, но това не спря хиляди работници да блокират центъра на София с искане за по-високи заплати и по-справедлив живот.
В социалния бюджет догодина официално отпадна предложението за намаляване на обезщетенията през първите три дни болнични.
Това заяви социалният министър Бисер Петков при представянето на проектобюджета пред съвета за тристранно сътрудничество между държавата, синдикатите и работодателските организации.
НЕ СМЕ ТЪРТЕИ - ВИЖТЕ СНИМКИ ОТ РАБОТНИЧЕСКИЯ ПРОТЕСТ, КОЙТО БЛОКИРА ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ
Вицепремиерът Валери Симеонов от своя страна определи планувания бюджет за 2018 като „добре аранжирана пица „Калцоне”. Това е препратка към представите на бившия финансов министър Симеон Дянков, който виждаше държавният финансов план като „постна пица”.
Въпреки наличието на месо, социалното напрежение не спада. КНСБ излезе на протест в центъра на София, на който работещите искат по-високи възнаграждания.
Поне 700 лева стартова заплата за млад висшист, който работи по специалността си, необлагаем минимум и достойно заплащане на извънредния труд са сред исканията на недоволните, които настояват за възнаграждения по-близки до европейските.
Над 160 автобуса докараха хиляди протестиращи работници от цяла България пред храм-паметника „Александър Невски”, а оттам протестиращите поеха към Министерски съвет. По-късно ще направят шествие и до централата на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
"Ние не сме търтеи, а работещи пчели, донесли ви 20 000 000 000 лева печалба", гласи послание на протестиращите към бизнеса и държавата, визиращо приходите на бизнеса през 2016 година.
КНСБ настоява още за поне 100 лева увеличение към заплатата на всеки български работник, както и да не се пипа клас „прослужено време”.
От своя страна работодателите искат отпадане на надбавките за трудов стаж, както и да не се увеличават минималната работна заплата и праговете, които ще увеличат вноските за осигуровки.
Според бизнеса административното определяне на възнагражденията спира икономическия растеж и пречи да се наемат повече работници.
Държавата планува да увеличи минималната заплата на 510 лв. от догодина, като тя отново ще остане най-ниската в ЕС.
„Бюджетът преразпределя създаването от работодателите и работниците и няма как да отчита абсолютно златното сечение между желанията на отделните страни”, заяви по време на тристранния съвет финансовия министър Владислав Горанов.
По думите му, за да се увеличи потенциала на икономиката, трябва да се подобри качеството на работната сила и да се приложат мерки за борба с демографската криза, но също така и да се увеличат инвестициите на бизнеса в средствата за производство.
Същевременно синдикатите, левите политически партии и независими експерти и журналисти настояват за промяна на данъчния модел в България. Една от мерките е въвеждане на минимален доход, който да бъде необлагаем и да се равнява на размера на минималната заплата.
От КНСБ протестират и с искането да се вземат мерки срещу зачестяващите злоупотреби с правата на работниците – опасни трудови условия, нерегламентирано работно време, неплащане на заплати и осигуровки.
От синдиката ще отправят послание към бизнеса "да разбере, че държавните изисквания за ред и прозрачност не са "административна тежест", а част от демокрацията и законността".
Днес протестът е мирен, но може да се стигне и до стачки, предупредиха от КНСБ.
„Информирах ги, че правителството прави възможното чрез инструмента, който има, именно минималната работна заплата, да съдейства за увеличаване на доходите",
заяви социалният министър Бисер Петков след като прие част от протестиращите в сградата на Министерски съвет.
Петков изтъкна, че новата минимална заплата от 510 лева означава увеличение с над 10% спрямо предишата от 460.
По-късно КНСБ ще изложат исканията си пред премиера Бойко Борисов, който в момента е на визита в Босна и Херцеговина.
По време на тристранният съвет
Синдикати и бизнес подкрепиха общия проект за Бюджет 2018,
като 5 от участващите организации изказаха одобрение за него, а 2 бяха настроени негативно. Със същият резултат беше гласуван и бюджетът на здравната каса. Обратното обаче беше при бюджета за социално подпомагане, който бе одобрен от само 2 организации.
"Ако приемем, че тръгваме от двойка по шестобалната система и за всяка подкрепа на всяка от четирите представителни работодателски организации слагаме по един бал, то Законът за държавния бюджет получи 5, т.е подкрепен е от три представителни работодателски организации. За НЗОК е подкрепен от 2 и от 2 не е подкрепен, т.е. получи 4, а пък за Държавното обществено осигуряване получи двойка, т.е. нито една от представителните работодателски организации не го подкрепи “, обобщи позициите на бизнеса Васил Велев от АИКБ.
