С поред статистиката България е подложена на силен миграционен натиск, съобщи шефът на Агенцията за бежанците Никола Казаков пред БГНЕС.
По-думите му дози натиск е нараснал два пъти за първите седем месеца на 2015 г., сравнен със същия отрязък от време за 2014 г.
За тези седем месеца
над 9200 души са подали молби в България за закрила.
През януари т.г. у нас са пристигнали 1070 души, докато за миналия месец те са вече 1869 души. И това е графика, чиято стрелка се движи стабилно нагоре.
Чужденците, търсещи закрила у нас идват от основно Сирия, на второ място – от Афганистан и на трето – от Ирак.
Задачата за недопускане на радикални елементи – ислямисти, терористи и др. сред тях е функция на определени служби у нас – ДАНС и МВР.
Чужденците, които пристигат като бежанци в България, са проверявани на няколко нива,
в началото – от гранична полиция, а след това – в разпределителния център от дирекция „Миграция“, а службите са навсякъде по тази верига…
Говори се за голям брой бежанци, които пристигат у нас без документи за самоличност, но на този етап успяваме да идентифицираме повечето от тези чужденци, каза още Казаков. Това става в зависимост от говора, наречието, чрез информация от страните на произход, чрез отговорите им при анкетите и интервютата и др. Повечето от интервюиращите са бивши служители на МВР, на НСС, на МО, които са добре обучени, разполагат с много и детайлна информация – питат пристигналите у нас дори за съвсем конкретни факти, свързани с училището, което са завършили, с града, в който са живели, успяваме да се снабдим с данни дори за кварталите, които те са обитавали.
Получаваме също информация и от другите служби, което много помага в работата ни. Така че засега
успяваме да идентифицираме и да пресечем влизането на радикални елементи през границата ни,
независимо, че това не е в обсега на нашите функции.
Не допускам, че може да настъпи момент, в който на нашата южна граница да се струпат на път към България към 100 хил. бежанци. Защото, за да стигнат до границата ни трябва да минат през Турция, а тя взема мерки и строи нови лагери за временно настаняване.
Статистиката, която водим показва, че над 70% от пристигналите у нас чужденци от размирни райони, след като оформим документите им,
заминават към страните от Западна Европа, основно – Германия, Австрия, Франция.
България днес е в ролята на транзитна зона. Затова правителството прие Национална стратегия за миграция, убежище и интеграция, чиято цел е тези хора, които пристигат у нас да не минават транзитно, а да останат тук и да се интегрират. Процесът на интеграция е пожелателен, не е задължителен. От 10 хил. души, получили закрила у нас предполагам, че между 5 – 10% ще се съгласят да бъдат интегрирани, което означава между 500 и 1000 души. Изниква въпросът
защо България е недостатъчно привлекателна за тях?
Отговорът е лесен – страната ни е икономически слаба, с финансови проблеми, докато богатият Запад им предоставя повече възможности. Един пример – в Германия на всеки член от семейство бежанци се дават по 143 евро на месец, отделно им предоставят храна, подслон.
Следим ситуацията в Гърция, Македония, Италия, Сърбия и Унгария, които са подложени на силен миграционен натиск. У нас основните усилия на българската държава и на Агенцията за бежанците са насочени към опазване и посрещане на всички търсещи закрила бедстващи хора. 99% от нашия контингент, който преминава границата ни, включително и през КПП-та, са именно
от Турция.
На този етап ние нямаме индикации и чужденци, търсещи закрила, които са влезли у нас през българо-македонската граница.
България има определен финансов и икономически ресурс, тъй че като държава не можем да надскочим себе си и затова сме предвидили
краен капацитет за приемане на чужденци.
Разполагаме с 5130 места за настаняване, с възможност за разширяване до 1500 места, както и с модул за 400 души. Заложили сме изграждането на още два модула за 800 души в националния план. По груба сметка можем да си позволим бързото приемане на до 7000 души, каза Казаков.
