Н а 3 февруари православната църква почита паметта на св. Симеон Богоприимец и на св. Анна.
Преданието разказва, че Симеон бил един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетският цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 г. пр.Хр.) назначил.
На свети Симеона се паднало да преведе книгата на пророк Исаия, когато стигнал до глава 7 стих 14, той решил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: "Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил".
Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен спрял ръката му: "Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи".
Според протоевангелието на Яков Симеон станал свещеник в Йерусалимския храм след убийството в него на Захарий, баща на Йоан Кръстител. След три дни жреците започнали да се съветват, кого да поставят вместо него, и жребият се паднал на Симеон. Това му е било открито от Светия Дух, че той няма да умре, докато не види Христа живия.
Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.).
Според поверието жените, които искат да имат деца, трябва да умесят и раздадат царевична питка на този ден.
Днес имен ден празнуват всички, които носят имената:
Симеон, Симона и производните им, Мони, Моньо, Мона и Моника. Името е от еврейски произход, в превод - "изслушване" (на молитва) или "бог слуша" т.е. готов да изпълни молба или желание.
Симеон има имен ден и на 1 септември, когато православната църква почита паметта на св. Симеон Стълпник. Зимният Симеоновден обозначава прехода от зима към пролет, а летният - от лято към есен.
