Т е са Морис Гринберг и Евгения Христова. Убедени са, че възможността за общуване и себеизразяване е важно право на всеки човек. Поели са предизвикателството да направят тази възможност достъпна за хората с увреждания и проблеми в комуникацията, използвайки съвременните научни достижения и технологии.
Проектът им “АСИСТ – Помагащи технологии” е сред петте полуфиналисти в ПРОМЯНАТА
Можете да ги подкрепите и да гласувате за тях тук
Ето какво разказаха те в специално интервю за Vesti.bg
- С какво вашият проект е по-добър от останалите, които се състезават?
- С това, че се стремим да решим изключително сериозен и важен проблем. Изглежда много ясно и безспорно, че всяко дете трябва да може да бъде себе си, всяко дете трябва да може да общува, всяко дете трябва да може да сподели какво чувства.
За много деца това обаче е невъзможно. Много деца, които са с детска церебрална парализа или с невромускулни заболявания, поради двигателните си увреждания не могат да говорят и не могат да извършват прецизни и координирани движения на ръцете. Тези деца имат какво да кажат, искат да споделят чувствата си, но не могат да го направят.
А нашият проект може да им даде тази възможност.
Като освен стремежа за промяна, ние имаме знанията и опита, които са нужни, за да я осъществим и вече сме направили много за осъществяването на този проект.
И не на последно място, проектът ни цели популяризирането на съвременни технологии и предлага решения, които са иновативни, използват се от години в развитите страни, но са почти непознати в България.
- Как стигнахте точно до тази идея?
- Убедени сме, че възможността за общуване и себеизразяване е важно право на всеки човек. Ние знаем обаче как това право може да се реализира по отношение дори и на децата с най-тежки увреждания – като тези деца използват съвременните технологии и по конкретно – устройства за проследяване на погледа .
Имаме дългогодишен опит от работа с устройства за проследяване на погледа за изследователски цели и добре познаваме техните възможности.
А при помагащите технологии погледът се използва за да се въздейства на външния свят като се използва специализиран софтуер и това дава уникални възможности на деца с тежки физически увреждания, които иначе са напълно изключени от живота.
- Колко далечни цели сте си поставили, в какъв мащаб може да се разпростре проектът, с който кандидатствате?
- Нашата далечна цел е свързана с т.нар. социален модел на уврежданията, според който увреждането е резултат от начина, по който е организирано обществото, а не е резултат от физическото различие.
Увреждането е социален проблем, а не е проблем, присъщ на самия човек. Затова трябва да има промяна на нагласите в обществото по отношение на правото на комуникация за всеки.
Също така трябва да има и промяна на социалните политики и подкрепа на законодателно ниво, така че допълващите и помагащи технологии за комуникация да се финансират и да са достъпни за деца и възрастни с увреждания.
Тези технологии трябва да са включени и в ежедневната работа на специалистите.
Обществото трябва да премахне бариерите пред хората с физически ограничения. Само така ще бъдат дадени нови възможности на децата с тежки увреждания в България да заживеят пълноценно и да бъдат сред нас.
- Защо избрахте да работите с деца?
- Всяко дете трябва да има възможност да се развива от най-ранна възраст. Някои периоди от развитието на децата са решаващи за когнитивно им развитие и загубата на няколко години, през които те няма как да се развиват, е фатална.
Важността децата с тежки физически увреждания да имат устройства за контрол с поглед от първия момент, в който имат нужда от тях и така да имат шанс за достоен и пълноценен, живот ни мотивира най-силно.
- Усмивката, здравето, знанията... кое още е важно за децата?
- Основна част от човешкия живот е възможността да общуваме с другите, особено с хората, които ни обичат, и които ние обичаме. Възможността децата да изразят сами себе си, своите разбирания, мисли и чувства е решаващо за това дали ще бъдат щастливи.
- Доколко са застъпени в държавата дейностите, които сте приложили в проекта си? Какво липсва?
- Фондация „АСИСТ – Помагащи технологии“ предложи текстове, които бяха приети в Наредбата за приобщаващото обучение, приета наскоро.
Тези текстове изискват общите и специализираните учебни заведения да предоставят помагащи технологии за контрол с поглед на деца, които имат нужда от тях.
Това е една основна стъпка в навлизането на тези средства в реалния живот на децата и предоставяне на големите им възможности за учене, комуникация и професионална реализация.
Това, което липсва за сега и към което е насочен нашият проект е запознаването на хилядите деца с тежки физически увреждания относно съществуващите помагащи технологии за комуникация и достъп, обучение в тяхното използване, като и обучение на специалистите, които работят с тези деца на различен етап от развитието им.
Очакваме разбирането на изключителната полезност на помагащите технологии за контрол с поглед от всички заинтересовани страни – деца, семейства, специалисти, учебни заведения, институции – което е и основната цел на нашия проект, да доведе и до решаването на проблема с тяхното финансиране от държавата.
Опитът на други страни показва, че наличието дори на частично финансиране ускорява получаването на такива средства десетки пъти по-бързо, което е изключително важно за децата с комплексни нужди в ранна възраст.
Повече за сдружение “АСИСТ – Помагащи технологии”, вижте тук
