Н а 15 юли православната църква чества паметта на св. княз Владимир, покръстител на руския народ. Той е владетел на най-голямото руско княжество, Киевска Рус, което е в основата на руската държава днес.
Животът му основно се разделя на два периода - езически и християнски.
Като езичник е жесток, отмъстителен и порочен, извършил множество престъпления. Преди кръщението си ослепял.
В християнския период извършва просветителска дейност и укрепва християнската вяра. Умира на 15 юли 1015 година.
Владимир е третият син на руския княз Светослав I и нямал право на титла и наследяване.
По това най-силен бил култът към бог Перун, свързан с много жертвоприношения. Владимир бил необуздан младеж, свикнал да получава всички преимущества на произхода си, без да натоварен с отговорността към трона. Когато княз
Светослав починал, големите му синове Ярополк и Олег започват междуособни войни, от които се възползва Владимир. Той заграбва годеницата на Ярополк, Рогонда, след няколко ключови сражения взима властта и става Велик княз на Киевска Рус.
Царуването на Владимир било типично езическо, макар да бил отгледан от баба си – св. Олга. Осем години след възкачването си на власт, той разширява държавата до Крим, където получава достъп до Черно море и се намесва в търговските интереси на Византия. Империята действа по стар свой обичай – чрез християнството да неутрализира силните езически владетели и император Василий II покръства Владимир същата година, като му дава и за жена дъщеря си Анна и християнското име Василий.
Своята пламенност Владимир обръща към широка покръстителска дейност, строеж на храмове и манастири. Той е първият духовен обединител на руския народ и получава духовната титла Равноапостол, т.е равен на апостолите, заради просветителската си дейност.
Умира на 15 юли 1015 г.
Имен ден днес празнуват всички, които носят имената Владимир, Владимира, Владена, Влада, Влади и Господин.
