П арламентът прие окончателно на второ четене промени в Семейния кодекс, с които осиновени деца ще могат по-лесно да получат информация за своя произход.
С измененията отпада изискването за „важни обстоятелства“ в процедурата при достъпа до данните за биологичните родители и се разширява кръгът на лицата, които имат право да поискат разкриване на тази информация.
Освен осиновения и осиновителите, към съда вече ще могат да се обърнат наследниците и съпругът/ съответно съпругата на осиновения.
Осиновителите, навършилият осемнадесет години осиновен, неговите низходящи, съпругът/ съответно съпругата може да поиска от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, записаха депутатите.
Окръжният съд в съдебно заседание при закрити врата, след като уведоми за производството родителите по произход на осиновения и изслуша заключението на прокурора, се произнася с решение.
Уведомяването на родителите по произход на осиновения не се извършва в случаите, когато те не могат да бъдат призовани по реда на Гражданския процесуален кодекс или са починали.
"Преди повече от 20 години в България започва битка за премахване на една огромна несправедливост, едно изречение в Семейния кодекс, което унищожава човешки съдби и което кара хиляди хора да търсят своя произход не с помощта на закона, а чрез телевизионни предавания, фейсбук групи или чрез подкуп - доказването на т.нар. важни обстоятелства", посочи Христо Петров от "Продължаваме промяната-Демократична България".
"Припознах каузата и болката на тези хора преди по-малко от две години", каза още той.
Петров сподели някои от въпросите им - кой има право да каже кое е важно обстоятелство, има ли по-важно от това да знаеш откъде произлизаш и защо трябва да си болен, за да знаеш коя е майка ти и кой е баща ти.
Той призова депутатите да дадат на тези хора справедливостта, която заслужават, като премахнат "проклетите важни обстоятелства".
Депутатите приеха още юридически лица с нестопанска цел, получили разрешение от министъра на труда и социалната политика, да могат да извършват консултиране за осъществяване по подходящ начин на контакт между осиновен и родители по произход.
Екатерина Захариева от ГЕРБ-СДС обясни, че тук не става въпрос за посредничество за получаване на информация, а за посредничество по искане на осиновен или осиновител, получил достъп до информация за произход, за психологическа помощ за контакт с биологичните родители.
"Няма как без тези курсове за осиновителите и подкрепа на държавата", каза тя.
"Аз имам личен опит от такъв курс, защото аз съм осиновител", заяви Захариева.
"Чисто формално може да отговаряш на условията, да нямаш заболявания, да имаш доходи, но да не си подготвен психически за тази стъпка", посочи тя.
Текстовете за по-лесно разкриване на тайната на осиновяването и за посредничеството бяха отхвърлени от правната комисия, но подкрепени в пленарната зала.
С приетите изменения в Семейния кодекс се създават Национална електронна информационна система за пълно осиновяване и Електронна платформа за кандидатстване за осиновяване на деца при условията на пълно осиновяване. Предвижда се платформите да са готови до 1 януари 2025 г.
Осиновяващият трябва да е най-малко с петнадесет години, но не повече от петдесет години по-възрастен от осиновявания, прие парламентът.
Въвежда се процедура, която да прекрати практиката родители да предотвратяват вписването на децата в регистъра за осиновяване, като обещават да ги вземат от институциите или да ги настанят в семейство на роднини, но това не се случва.
