К ристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд /МВФ/, даде брифинг за български медии, цитирана от economic.bg. Тя посочи, че МВФ прогнозира спад на българската икономика с 4 процента тази година и 6 процента ръст догодина. Георгиева поздрави всички, които са на предната линия в борбата с пандемията от коронавирус.
Чрез видеовръзка от Вашингтон тя даде основните резултати от пролетните срещи на МВФ и отговори на актуални въпроси за икономиката.
"Кризата е безпрецедентна. Никога не се е налагало да спрем икономиката, за да запазим здравето и живота на хората. Не сме имали криза с такава дълбочина от времето на Великата депресия. Прогнозираме, че в 170 страни тази година доходът на хората ще се свива", каза Кристалина Георгиева. През предишната криза част от света успя да запази ръст на икономиката и да дръпне другите държави към растеж, сега почти всички страни са в рецесия, добави Георгиева. Тя посочи, че не се знае колко време вирусът ще е с нас, кога ще има лечение и ваксина.
МВФ прогнозира 3 процента спад на световната икономиката за 2020 година. Ако до средата на годината успеем да се справим с кризата, през 2021 г. ще има ръст на икономика от 5,8 на сто, но това ще е частично възстановяване, каза Кристалина Георгиева.
"Притеснява ни, че ако няма позитиви за ограничаване на пандемията, състоянието на световната икономика може да е още по-тежко. Основният ни приоритет е да се засилят здравните системи навсякъде по света, както и запазване здравето на хората. Това е трудно, там където бедността е голяма и концентрацията на населението прави трудно ограничаването на общуването. Вторият приоритет е да се защити икономиката - настояваме да се положат повече усилия да не фалират фирми и да не се увеличава безработицата", каза Георгиева.
Третият приоритет е да се готвим за възстановяване на икономиката. Най-голямата опасност са масовите банкрути, увеличаване на безработицата и на неравенството, и оттам - увеличаване на социалното напрежение. "Затова днес трябва повече финансова мощ", посочи Кристалина Георгиева.
"Икономиката на знанието печели от тази криза, имаме възможност за преминаване към интернет обучение, да излезем от "кеш икономиката" към дигиталното плащане и към електронно правителство, а тези неща са в интерес на всички", каза Георгиева.
МВФ прогнозира спад на българската икономика от 4 процента тази година и ръст 6 процента през 2021 година.
"България взе рано решителни мерки за ограничаване на епидемията и за защита на икономиката и на здравната система", коментира Кристалина Георгиева. "Може, обаче, да се направи повече и не се колебайте за това", каза тя.
България е сред страните с много силна фискална позиция и отговорно отношение към дълга, и тя може без никакви условия да има достъп до кредитните линии на Международния валутен фонд, заяви Георгиева. България не се е обърнала към МВФ и взе разумно решение да влезе в "чакалнята" на Еврозоната, а това е още една линия на защита, подчерта тя.
Днес МВФ има добре организирана програма за работа и с изключително бърза реакция да помогнем на страните в криза. За някои от тях финансирането от МВФ е животоспасяващо - с тези пари се плащат заплати на доктори, на медицински сестри, и се защитава икономиката, когато е спряла. Притесняваме ме отливът на капитали от нововъзникващите пазари - видяхме, че 100 млрд. долара от тези държави "отлетяха", там, където е по-безопасно, каза Георгиева.
Кризата през 2008 г. засегна преди всичко развитите икономики. "Днес, за съжаление, световната икономика почти навсякъде е с отрицателен растеж. Китай очаква да е с ръст от 1,2 на сто на БВП, Индия и Индонезия също ще бъдат с малък ръст на икономиката, но те не могат да дръпнат напред целия свят", посочи Кристалина Георгиева.
Позитивите от кризата са мощната реакция на света. Вливат се осем трилиона долара за фискални мерки и ако кризата е кратка, ще успеем да излезем бързо от нея. Освен това, централните банки осигуриха ликвидност с шест трилиона долара, а МВФ е готов с финансиране за още един трилион долара, добави Георгиева.
Има поне четири въпроса, които идват след пандемията, каза Георгиева. Първият е дали ще има отстъпване от глобализацията към регионално и национално ниво на икономиките. Ако това се случи, трябва да очакваме по-нисък растеж, защото ще загубим производителността на труда, която идва от глобализацията, каза Георгиева. Вторият въпрос е кои отрасли ще бъдат най-сериозно засегнати. Ние ги виждаме и днес - туризъм, транспорт и всичко свързано с ресторантьорство и хотелиерство. Тези отрасли могат да се окажат по-продължително време засегнати от кризата. Сега е важно как ще се върне доверието на хората, да знаят, че могат да общуват при относително нисък ръст, и че ако се разболеят, ще има ефективно лечение. Безусловно, през следващата година и половина туризмът трябва да бъде защитен, каза Георгиева. Третият въпрос е какво правим обществото да е по-силно и да издържа шоковете на бъдещето - това значи да мислим за разпределяне на тежестта на кризата, по начин, който да създава повече доверие и единство сред хората. Четвъртият въпрос е какви възможности получаваме и как да се възползваме от тях. Високите технологии печелят от кризата, а този сектор е добре развит в нашата страна, каза Георгиева.
"Не бива да стигаме ситуация да падне производителността на труда и да ставаме по-изолирани и по-бедни. За да не се случи това, ключово ще бъде усещането за справедливост сред хората. Преди тази криза бяхме отишли в доста висока степен на неравенство, и това се оказва проблем обществото да постигне своя потенциал. Знаем, че ще имаме повече дълг, но проблемът е как ще разпределим този дълг, че да запазим социалната кохезия", посочи Георгиева.
"Най-вече се притеснявам за новите пазарни икономики и по-бедните страни - те губят производство, като всички останали, но го губят при по-малка база. Освен това, те са засегнати от "бягството" на капитали и от съкращаване на преводи на пари от хората, работещи в чужбина. Тези страни са по-зависими от износа на суровини и нефт, чиито цени паднаха драстично. Освен това, техните валути не са конвертируеми. Има страни изцяло зависими от туризъм, а този сектор колабира, и тези страни се нуждаят от бърза и навременна защита. Затова ние действаме бързо и решително и сме готови с програми за 100 милиарда долара. С тази помощ страните ще могат да излязат от кризата по-бързо. Развитите държави също ще имат проблеми с дълг и дефицит", добави Кристалина Георгиева.
От икономическия спад първи ще излязат интернет базираните компании. Дигиталният бизнес ще е победител, каза Кристалина Георгиева, като даде пример, че дигиталното плащане вече е масово дори и в най-изолираните селски райони на Китай.
Военни влязоха в ударения кораб, но не откриха дронове
Политически реакции след неофициалната визита на ръководителя на кабинета на Зеленски в България
От България към Маями: Бил ли е Кирило Буданов неофициално у нас
Военният риск в Черно море вече има цена: Кой ще плати сметката за атаките с дронове
Хамали или рекетьори: Разследване разкри как мними майстори изнудват клиентите си за огромни суми
Какво ще бъде времето до края на октомври
С юмруци и ритници: Жесток побой посред бял ден в столичен парк пред очите на деца
До 30° в петък, захлаждане през уикенда
