В едно от най-силните издания на подкаста „Храмът на историите“, водещият Мариян Станков – Мон Дьо посрещна бившата Мис България Радостина Костадинова за един дълбоко личен, смел и неподправен разговор. Пред камерата тя свали всички маски, с които често се появяват публичните личности, и разказа без страх за най-трудните, но и най-смислени моменти от живота си — детството без обич, загубата на децата ѝ, борбата със себе си, откриването на вярата и, най-вече, пътя обратно към светлината. Това не е интервю. Това е изповед. История за болката, която не те пречупва, а ти дава сили да продължиш. И точно в нея се крие истинската стойност на публичността — да дадеш надежда на някой, който се бори в тишина.
Семейството
В едно от най-личните си признания до момента, Мис България Радостина Костадинова разкрива трудното си детство, белязано от липсата на семейна топлина и подкрепа.
„Честно казано, не си спомням една Коледа, един мой рожден ден, такъв щастлив миг на сплотено семейство у дома“, споделя тя с откровеност, която рядко чуваме от публични личности. Липсата на онези малки, но значими моменти на уют и любов, които много хора приемат за даденост, се е превърнала в двигател на нейната най-голяма мечта — да изгради истинско, обичащо се семейство. Тази мечта днес тя сбъдва с футболиста Георги Костадинов, с когото създават живот, изграден върху взаимно уважение и обич. Радостина си спомня как още на 15 напуска дома си, за да избяга от напрежението и скандалите, и поема по трудния път на самостоятелния живот.
Работила е упорито, за да може да си позволи „лукса да не бъде в тази среда“.
Тя е живото доказателство, че дори и най-болезнените липси могат да се превърнат в мотивация за създаване на нещо по-добро и истинско.
Днес Радостина Костадинова вече говори за живота си с друга енергия – спокойствие и благодарност.
„Вече има кой да се грижи за мен. Кой да ме хване, да ме задържи, да ме издигне с любовта си“, признава тя.
След години на самота и борба, бившата мис България открива силата да се довери и да се отпусне в ръцете на човек, който я обича истински. В този разговор тя е честна, уязвима и смела – такава, каквато мнозина не са я виждали. Дори когато се връща назад към трудните моменти, Радостина говори с усмивка, с благодарност и с надежда.
„Ако утре се събудя без име, без минало, без история, първата дума, която ме определя, е "радост". Аз се събуждам и съм усмихната“, казва тя.
Дори в най-тежките моменти е заставала пред огледалото, гледала се е и си е повтаряла: „Усмихни се, всичко ще се оправи.“ Това е силата, която я е извела от миналото и я е довела до живота, който днес гради с любов, вяра и благодарност.
Най-тежката съдба
Една от най-болезнените теми в живота на Радостина Костадинова остава загубата на децата ѝ.
„Доден днешен това е въпросът, който аз си задавам всеки ден. Всяка вечер, затваряйки очи, се питам: ‘За какво го заслужих?’“ – признава тя. Не се определя като дълбоко вярваща, но именно в този най-мрачен период от живота си открива нова сила – вяра в Господ, не като институция, а като енергия, която я пази.
„Силно вярвам, че това, което ми се случи, колкото и тривиално да прозвучи, може да е за добро“, казва Радостина.
Споменът за бременността ѝ с малкия ѝ син Георги и моментът, когато влиза в кабинета на лекаря, остават завинаги в сърцето ѝ.
„Първото, което никога няма да забравя, беше погледът на лекаря, когато сложих ографа. Това беше поглед на такъв стрес, страх, мъка. Не мога да ти го опиша.“
В думите ѝ личи дълбока болка, но и сила – способността да превърне личната трагедия в опит за вяра, надежда и ново начало.
Гледай напред, гледай нагоре
Въпреки тежестта на преживяното, Радостина днес се определя като щастлив човек. „Имам прекрасен съпруг, имам прекрасно дете, имам дом, семейство, близки, приятели…“ – казва с усмивка.
Но дълбоко в себе си усеща, че всичко това сякаш идва с цена. Болката от загубата остава, тиха и постоянна, особено когато не се изговори.
Съпругът ѝ, Георги, преминава през тази тъга по свой начин, но мълчаливо.
„Той не говори за това. А за да преминеш през нещо подобно, трябва да го изплачеш“, казва тя.
Радостина вярва, че трагедията не трябва да бъде сензация. Истинската „сензация“, според нея, е силата да се изправиш, да продължиш, да се събереш отново. Да дадеш надежда на друг, който в този момент смята, че е на ръба.
„Смисълът на публичното споделяне от публичен човек е това – да кажеш на някой, който е с единия крак в бездната: Спокойно. Ще се справиш.“
Това е и личната ѝ мисия – да превърне болката си в опора за онези, които още търсят светлината в тъмното и за хората около себе си.
