"Не смятам, че има жена, която днес става с очакването, че ще бъде пребита, заклана или залята с киселина. Аз съм ставала с ясното съзнание, че днес отивам на работа и вечерта ще бъда с децата и съпруга ми", разказва Мария Бонева за ужаса, който преживява преди 21 години в контекста на събитията в България през последните дни.
БНТ ни връща десетилетия назад към един ужасяващ случай на посегателство над жена у нас. Тогава Мария Бонева е залята с киселина. И толкова години по-късно по нейния случай, все още няма осъден.
На 11 септември преди 21 години Мария излиза от дома си и никога повече не се прибира същата. Правят опит с киселина да обезличат и красотата, и желанието ѝ за работа.
"Един ден се събуждаш и животът не е същият. Не бях сигурна дали съм повече стресирана от това, което видях в огледалото от лицето си или от това, че бях също обръсната заради раните. Аз почти не можех да си отварям устата. Бях с едни метални шини, за да не се свие. И когато мъжът ми за първи път ме целуна всъщност аз се чувствах като балатум", казва тя.
Бързо и чудовищно насилие. За секунди кожата ѝ пари, пуши, щипе и се свлича. Случаят ѝ е в графа "лека телесна повреда".
"Аз трябваше да съм в кома или трябваше да умра? Никой не мисли за посттравматичния шок. Тези всичките неща в последващото лечение - те изобщо не са леки. Нито телесно, нито психически", казва Мария Бонева.
Само за 3 години операциите ѝ стигат двуцифрено число. Само за две десетилетия над 30 българки изживяват същото. Зад видимите им белези стои невидимата борба.
"Аз също си оставих този белег. Защото това показва ти колко си силен. И понякога, когато загубиш себе си и си кажеш "Боже, гледай, вече минаха 21 години. Аз никога не можех да бъда това хубаво момиче, което бях на 27. Вече съм на 50".
Мария Бонева казва, че знае кои са поръчителят и извършителят на нападението.
"Белезите не трябва да притесняват мен. Те трябва да притесняват хората, които са го направили и хората, които са позволили все още те да са безнаказани. Защото по моя случай няма абсолютно никакво развитие поради оттеглени доказателства. И ако нашите управляващи искат лицето на България да бъде буркан с киселина и касапница с ножове - да продължават в същия дух и да няма присъди".
Тя беше една от протестиращите в Стара Загора - срещнала с е с бащата на обезобразеното момиче.
"Баща ѝ ми показа есемес, защото той ѝ показа всички хора как я подкрепят. Тя написа: "Не мога да повярвам".
