З а разлика от хората, през лятото болестите не излизат в отпуск. Инфекциозните болести се характеризират с подчертана сезонност и съответно през лятото някои от тях се срещат по-често от други. Това се дължи на различните „предпочитания“ на микроорганизмите, както и на поведението на хората през летните месеци.
За летния сезон по-типични са: заболявания, причинени от ентеровируси, диария, предизвикана от различни вируси, бактерии или техните токсини, както и острите вирусни хепатити А и Е, коментира д-р Димитър Комитов от Катедрата по инфекциозни заболявания на ВМА.
Ентеровируси
Ентеровирусите са основни причинители на страдания през летия сезон. Те биват традиционно разделени в 4 групи: полиовируси, коксаки А, коксаки B, ECHO – вируси и някои по-късно открити, номерирани от 69 до 71.
Наименованието им идва от способността им да се размножават в стомашно-чревния тракт на хората, засягат по-често децата. Основни механизми на предаване са фекално-оралният и контактно-битовият, а по-рядко и въздушно-капковият. Разпространяват се основно чрез замърсени храни, вода, особено канална и тази в басейните.
Около 90% от инфекциите протичат асимптомно. Характерни заболявания, причинени от ентеровируси са: острото фебрилно заболяване, известно като „летен грип“, протичащо с гърлобол, повишена телесна температура, кашлица и коремни болки, херпангината, протичаща с мехурчета по твърдото и мекото небце.
Често ентеровирусните заболявания причиняват обриви по тялото, по-широко познато е заболяването „ръка-крак-уста“, причинено главно от Коксаки А16, като за него характерен е обривът по гърлото, около устата, както и по дланите и стъпалата. Други ентеровируси могат да причинят хеморагичен конюнктивит, силни мускулни болки, рядко се засяга и сърдечният мускул или централната нервна система под формата на менингит или енцефалит.
Специфично лечение за тези заболявания няма, важен е адекватният прием на течности и симптоматичното лечение и при усложнения задължително да се търси лекарска помощ.
Диария
Диарията е неизменен спътник на лятото. Тя може да бъде причинена от различни вируси, по-често рота-, норо-, сапо- и астровируси. Бактериални заболявания са салмонелози, шигелози, кампилобактериози, йерсиниози и др. Най-често срещани за сезона са т.нар. хранителни токсикоинфекции, дължащи се на консумацията на определи токсини, съдържащи се в храната.
Примери за такива са поглъщане на токсин на St. aureus след консумация на бързо разваляща се храна (често млечни или сладкарски изделия), попаднали от лица, страдащи от стафилококови инфекции по кожата и лигавиците, Bacillus cereus след консумация на пържен ориз, Vibrio parahaemolyticus след прием на риба и морски дарове, салмонелна токсикоинфекция след консумация на яйца и др.
Изброените болести протичат с гадене, повръщане, коремни болки и диария, фебрилитет, появяващи се сравнително кратко след поглъщане на определена храна. Това води до изразена дехидратация на организма и обща отпадналост, поява на мускулни крампи, диселектролитемия, хипотония и тахикардия.
Основно правило е храната да не се съхранява повече от 3 часа на стайна температура, да се спазва добра лична хигиена при приготвяне на ястията, да се измиват добре плодовете и зеленчуците преди консумация. Зелените салати е препоръчително да се накисват предварително във вода със сол и оцет. Трябва да се избягва пиенето на вода от съмнителни водоизточници, месото и рибата да са добре термично обработени, по възможност да се ползват собствени прибори за хранене.
Лечението на диарийния синдром най-често не изисква прием на антибиотици или други специфични лекарствени продукти, най-важно е адекватното заместване на загубените течности (рехидратацията), корекцията на електролитния дисбаланс и възстановяването на чревната флора с пробиотици. Подчертавам, че приемът на медикаменти, потискащи чревния мотилитет (лоперамид и др.) често не са подходящи при инфекциозна диария, тъй като парализират червата и възпрепятстват извеждането на „отровата“ от организма.
Хепатити
Характерни за лятото са острите вирусни хепатити тип А и Е. Източник на инфекцията е най-често болният човек, който може да прекара заболяването безсимптомно, но да разпространява инфекцията на други хора. Механизмът на предаване е фекално-орален, чрез замърсени хранителни продукти, вода, ръце, предмети и др. Най-често заразяването става при неспазване на добра лична хигиена, затова често хепатит А се нарича още "болест на мръсните ръце". Най-често имат доброкачествено протичане. Хепатит А не хронифицира, а това рядко е възможно при хепатит Е.
Как да предположим, че сме болни? Заболяванията имат характерно стадийно протичане, като започват с обща отпадналост и тежест в дясно подребрие, след което се развива т.нар. иктерен синдром. Той се изразява в пожълтяване на склерите на очите, кожата, потъмняване на урината и изсветляване на изпражненията. Възстановителният период е дълъг, може да достигне до 6 месеца.
Как се лекуват?
При острите вирусни хепатити важно значение има общоукрепващото лечение – покой, диета, богата на въглехидрати и бедна на мазнини, вливания на глюкозни и водно-солеви разтвори, витамини, симптоматични средства и хепатопротектори – медикаменти, които спомагат чернодробното възстановяване. При продължително задържаща се жълтеница, високи нива на билирубина и холестазните ензими се прилага и урзодезоксихолева киселина. Важно е да се избягва приемът на алкохол, както и токсични за черния дроб медикаменти, от диетата се изключват консервирани меса и риба, пикантни подправки, пържена храна и други.
Профилактиката при вирусни хепатити А и Е се състои в спазването на добра лична хигиена и контрол над храните и водоизточниците; Неспецифични мерки за предотвратяване на инфекция с хепатит В и С включва използване на кондоми при честа смяна на сексуалните партньори, татуиране и поставяне на пиърсинг в надеждни обекти и др. Съществуват ваксини за хепатити A и B. Важно е медицинският персонал да бъде ваксиниран.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
