В изитата в Москва на българския външен министър Екатерина Захариева имаше за цел да даде допълнителен импулс на двустранните отношения, които забуксуваха сериозно след провала на проекта „Южен поток“ по вина на българската страна, пише „Комерсант“ под заглавие: „България все още е „тази чужбина“. В него се перефразира изразът: „кокошката не е птица, а България не е чужбина“ (Курица не птица, Болгария – не заграница). В рамките на Русия е възприет терминът близка чужбина, за разлика от далечната чужбина – страни, които никога не са били част от СССР.
Отстрани всичко изглеждаше добре: гостенката се обръщаше към своя руски колега Сергей Лавров подчертано на ти, той се шегуваше по повод на бъдещите съвместни проекти в газовата сфера. Дипломатите се стараеха да избягват болезнените теми в откритата част на срещата, но все пак не успяха да скрият разногласията.
Борисов: С "Балкански поток" и интерконектора с Гърция ще купуваме най-евтиния газ
Български министър на външните работи не бе посещавал Русия от юни 2011 г. За това време ръководителите на МВнР на съседна Сърбия са били на официални и работни визити в Русия 7 пъти, министри на външните работи на Турция – 4 пъти, а на Гърция – 3 пъти. По-зле са нещата само с Румъния, чийто външен министър за последен път е бил в Москва през 2009 г. Но отношенията на Русия с Румъния традиционно са трудни, докато България руснаците, особено родените в СССР, поставят в приятелския лагер.
През последните години обаче отношенията между Москва и София буксуват. Сериозен удар по тях нанесе отказът на България, под натиска на САЩ и ЕС, от изграждането на газопровода „Южен поток“ от Русия по дъното на Черно море. Неуспешно се развиваше сътрудничеството на двете страни и във връзка със строителството на АЕЦ „Белене“ - въпросът стигна до международен арбитраж. Разногласията по Украйна, а също така свързаните с този конфликт взаимни санкции също не съдействаха за подобряването на диалога.
Пристигайки в Москва, външният министър и вицепремиер на България Екатерина Захариева въпреки това се опита да създаде впечатление, че отношенията между двете държави са отлични. Тя напомни за започването на строителството на територията на България на така наречения „Балкански поток“ – втората отсечка на „Турски поток“, по която природният газ от Русия ще бъде доставян на потребителите от Сърбия и Унгария. Напомни, че неотдавна българските власти са обявили търг за възобновяването на изграждането на АЕЦ „Белене“ и че те биха се радвали на участието на Русия в този проект. И оптимистично очерта перспективите на двустранните отношения в сферата на туризма, образованието и културата. Българската гостенка подчертано говореше на „ти“ на Сергей Лавров.
„Газета.ру”: Роми и разруха - българите бягат от България
Руският министър коментира с не по-малък ентусиазъм енергийното сътрудничество и дори нарече „Балкански поток“ - „Български поток“, с което зарадва своята събеседница. Сергей Лавров връчи на гостенката и документи за държавна регистрация на правото на безсрочно използване на участъка, върху който е изградено българското посолство в Русия. И похвали българските власти за създаването на благоприятни условия за изучаването на руския език в България.
По време на откритата част дипломатите не говориха директно за актуалните проблеми. Въпреки това Москва и София се сблъскаха по два въпроса през последните седмици.
Най-остри разногласия предизвика открилата се на 9 септември в Руския културно-информационен център в София изложба, посветена на 75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма. Българското МВнР тогава призова „да не си затваряме очите за това, че щиковете на съветската армия са донесли на народите на Централна и Източна Европа половин век репресии, деформирано икономическо развитие и откъсване от процесите, случващи се в развитите европейски държави“. В отговор Москва гневно отбеляза, че София „пренаписва историята“, наричайки позицията на българските власти „опасна тенденция“.
Още един дразнител стана преследването от страна на българските правоохранителни органи на видни представители на общественото движение „Русофили“. Те бяха обвинени в шпионаж, което беше прието в Москва като „русофобия“.
По информация на „Комерсант“ по време на закритата част от преговорите Сергей Лавров е повдигнал пред Екатерина Захариева и двата въпроса.
Темата за Втората световна война тя е коментирала най-общо, но от думите ѝ е станало ясно, че българската страна няма да промени позицията си.
На пресконференцията след приключването на преговорите Екатерина Захариева призова без всякаква връзка да „не се политизира историята“. И обяви намерението си да положи цветя на два особено важни за България паметника – на Героите на Плевен, а също така и на Кирил и Методий.
Трябва да се отбележи, че пълното мнозинство министри на външните работи, посещаващи Москва, полагат венци на Гроба на незнайния воин.
Що се отнася до преследването на симпатизиращи на Русия дейци, то, по данни на „Комерсант“, Екатерина Захариева е убеждавала Сергей Лавров, че българското правителство няма отношение към случая.
През следващата година се очаква Сергей Лавров да посети България. За последен път той е бил там през 2014 г.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
