Х ората, които определят здравето си като добро към ноември 2021 г. съставляват 72.1 %. Това показват данни на НСИ от изследване относно здравния статус на населението.
Към 7 септември 2021 г. най-големи е броят на лицата, които самоопределят здравето си като добро - 2 700 039 (45.7%), следвани от много добро - 1 558 163 (26.4%), и задоволително - 1 086 981 (18.4%).
Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 221 988 и 46 819 души, или 3.8 и 0.8%.
Самооценката на здравето в голяма степен зависи от пола и възрастта.
Мъжете много по-често се определят като здрави - близо 75%, в сравнение с жените (69.6%). Няма разлика по пол при разпределението на лицата, които не могат да определят здравето си - 1.2% от мъжете и 1.4% от жените, отговорили на въпроса. Не желаят да отговорят на въпроса 3.5% от двата пола.
Възрастта оказва съществено влияние при даваната самооценка на здравето. За децата на възраст 0 - 14 години като много добро или добро е оценено здравето на 93.3% от момчетата и на 93.6% от момичетата. Няма разлика по пол при определянето на здравето им като лошо (по 0.2%) и много лошо (по 0.1%), както и за тези, за които не е определено (по 0.8%) или не желаят да отговорят на въпроса (по 3.3%).
С повишаването на възрастта намалява броят и съответно делът на населението с добро или много добро здраве, а се увеличават хората, които оценяват здравето си като задоволително, лошо и много лошо.
Сред най-възрастните, на 65 и повече години, като много добро и добро оценяват здравето си 43.4% от мъжете и 37.3% от жените. Задоволително е то за 40.0% от мъжете и 43.3% от жените. В тази възрастова група най-голям е делът на лицата, които не могат да оценят своето здраве - 1.8% от мъжете и 2.0% от жените, отговорили на доброволния въпрос.
Значителни са различията в самооценката на здравето в зависимост от етническата група, към която се определят преброяваните лица.
Определилите се като българи са най-критични при самооценката на своето здраве. В сравнение с останалите етноси сред тях най-малък е делът на лицата, определящи здравето си като добро или много добро (71.1%). Като задоволително оценяват здравето си 19.2% от самоопределилите се като българи, а 4.6% - като лошо или много лошо.
В тази група са най-големи дяловете на тези, които не могат да оценят здравето си (1.4%) или не желаят да отговорят на въпроса (3.6%).
Като най-добро определят здравето си от ромския етнос - 85.1% от тях казват, че то е много добро или добро.
В сравнение с останалите етноси в страната сред ромите са най-ниски дяловете на лицата, определящи здравето си като задоволително (10.0%), лошо или много лошо (3.3%), както и делът на тези, които не желаят да отговорят на въпроса (1.1%). Само 0.5% от ромите не могат да оценят своето здраве.
В различните области в страната също има разминаване. В 13 области българите се чувстват добре, а именно - Благоевград (74.7%), Бургас (74.4%), Сливен (74.1%) и Хасково (74.0%). Най-нисък е делът на лицата в много добро и добро здраве в областите Габрово (66.2%), Силистра (67.6%) и Монтана (67.8%). За област Шумен стойността на показателя е идентична с общия за страната.
По време на Преброяване 2021 е получена информация за три основни характеристики на здравния статус на населението: самооценка на здравето, наличие на ограничения в ежедневните дейности поради здравословен проблем (лица с ограничение) и хора с увреждания, съобщават от Национален статистически институт (НСИ)
Съгласно националното законодателство и методологията на преброяването въпросите по темата за здравния статус са доброволни. Тъй като част от населението на страната не беше обхванато по време на преброяването, и за нея бяха добавени данни от административни източници, структурите и съответните коефициенти, характеризиращи здравния статус на населението са изчислени към общия брой на отговорилите лица, а не към цялото население.
Изследователите приемат, че хората оценяват комплексно наличието или отсъствието на заболявания, функционалните ограничения и ограничаването на дейностите в ежедневния живот, дължащи се на причини, свързани със здравето. Зададеният въпрос „Как най-общо оценявате Вашето здраве?“ е субективна оценка на лицата с петстепенна скала за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно състояние.
