П очти седмица вече наземният градски транспорт в София стачкува. Столицата е парализирана, като само метрото продължава да работи и поема по-голямата част от потока пътници, които ежедневно използват услугите на държавния транспорт.
Служителите в наземния градски транспорт се борят за по-високи заплати и по-добри условия на труд. Обществото ни отново е разделено – част от хората подкрепят протестиращите, защото всеки има право да се бори за достойно заплащане и човешки условия на труд. Друга част обаче недоволства от неудобствата, които липсата на градски транспорт създава в живота на всеки софиянец.
Продължаващата стачка наложи намесата на правителството, като министър-председателят Росен Желязков обяви, че ще отпусне 15 млн. лв. на София, за да се разреши транспортната криза. Но дали блокадата на София ще бъде прекратена, ще се разбере едва след няколко часа.
Стачката е тема №1 в медиите, в политическите среди, в обществото. Един от въпросите, които хората най-често си задават е дали метрото ще продължи да работи или ще се включи в протестните действия и градът ще бъде под пълна блокада? Засега софийското метро продължава работа, което повдига и въпросът дали служителите му изобщо имат право на протест.
Ето някои отговори на наболели въпроси по тази тема:
Според Конституцията на Република България (чл. 43), всеки гражданин има право на мирни събрания и протести. Но това право може да бъде ограничено със закон, когато става дума за защита на националната сигурност, обществения ред, здравето и морала на населението, или правата и свободите на другите.
- Какви са правилата за протест/стачка?
Тези въпроси са уредени в Закона за уреждане на колективните трудови спорове. В чл. 11, ал.1 е записано, че „работниците могат да стачкуват, като временно преустановят изпълнението на трудовите си задължения“.
В останалите алинеи е записано, че решението за стачка се взема с обикновено мнозинство от работниците, като те или техен представител са длъжни най-малко 7 дни преди началото да уведомят писмено работодателя и да посочат продължителността на стачката.
При същите тези условия работниците могат да обявят стачка от солидарност в подкрепа на законна стачка на други работници. Важно уточнение е последната алинея, в която е посочено, че работниците могат без предварително уведомяване да обявят предупредителна стачка, която обаче не може да продължава повече от един час.
- Къде трябва да са работниците докато трае стачката?
Според чл. 12 в закона докато трае стачката, работниците са длъжни да бъдат в своята месторабота през установеното за тях работно време. Освен това те нямат право да предприемат действия, които могат допълнително да затруднят нормалното протичане на дейности извън трудовите им задължения.
Нарушаването на тези изисквания е нарушение на трудовата дисциплина и за него могат да се налагат предвидените в Кодекса на труда дисциплинарни наказания.
- Кога не се допуска стачка?
- ако предявените от работниците искания противоречат на Конституцията
- по въпроси, по които има споразумение или арбитражно решение
- по време на природно бедствие и свързаните с него спешни и неотложни спасителни и възстановителни работи
- за решаване на индивидуални трудови спорове
- в системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, съдебните, прокурорските и следствените органи, Държавна агенция „Разузнаване“ и Националната служба за охрана
- когато има стачка, с която се предявяват политически искания
- Получават ли работниците заплата по време на стачка?
Според закона, работникът не получава трудово възнаграждение за времето, през което поради участие в стачка е преустановил изпълнението на трудовите си задължения. За това време той може да получи обезщетение за сметка на специално обособен стачен фонд. Фондът се създава по желание на работниците с техни средства или със средства на професионалните организации.
Времето на участие на работниците в законна стачка се зачита за трудов стаж.
На работник, който не е участвувал в стачка, но поради стачката на други работници не е могъл да изпълнява трудовите си задължения, се заплаща трудово възнаграждение както при престой не по негова вина.
- Могат ли да ни уволнят, ако стачкуваме?
Отговорът е не. Според чл.20 от закона след обявяване на стачката и през времето, докато трае законна стачка, работодателят не може да преустановява дейността на предприятието или на част от него и да уволнява работници с цел да:
1. предотврати или преустанови стачката
2. осуети удовлетворяването на предявените искания.
- Кой няма право на стачка?
- Военни (Министерство на отбраната / Българска армия) – нямат право на стачка, съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили (чл. 145). Могат да изразяват мнение чрез вътрешни механизми, но не и чрез публичен протест.
- Служители на МВР (полиция, гранична полиция, пожарна и др.) - имат право на протест, но нямат право на стачка, според Закона за МВР. Протестите се провеждат често под формата на митинги, шествия и други форми на изразяване, без да нарушават работния процес и сигурността.
- Служители на ДАНС и НСО – законите за ДАНС и НСО не позволяват стачки. Правото им на протест е силно ограничено поради естеството на службите и изискванията за конфиденциалност и непрекъсваемост на дейността.
- Какви са правата на работещите в стратегически обекти?
Под „стратегически обект на националната сигурност“ може да се разбира:
- ядрена електроцентрала (напр. АЕЦ „Козлодуй“)
- ключови енергийни съоръжения (ТЕЦ, НЕК, Булгартрансгаз)
- важни транспортни възли (летища, пристанища)
- комуникационни и ИТ инфраструктури и др
Работещите там не винаги са служители с ограничени права, освен ако не са част от службите за сигурност. Например – електротехници в АЕЦ имат право на протест, но под условия, гарантиращи сигурността на съоръжението.
В заключение: служителите в стратегически обект на националната сигурност в България могат да имат право на протест, но това право
може да бъде ограничено със закон, зависи от вида на обекта и институцията и не включва правото на стачка за повечето служби за сигурност и въоръжени сили.
- Имат ли право на протест служителите в софийското метро?
С постановление № 181 от 20 юли 2009 г. Министерският съвет определи стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност на Република България и които са част от критичната инфраструктура. Така в Сектор „Транспорт“ Метрополитен – София е обявен за такъв стратегически обект.
Служителите в такъв стратегически обект на националната сигурност в България могат да имат право на протест, но това право:
- може да бъде ограничено със закон
- зависи от вида на обекта и институцията
- не включва правото на стачка за повечето служби за сигурност и въоръжени сили
Служителите в Метрополитен – София не са служители на МВР, армията или ДАНС, т.е. не попадат под забраните за стачки, наложени на тези категории. Те работят по трудов договор, най-често по Кодекса на труда, а метрополитенът е общинско търговско дружество, собственост на Столична община.
Съгласно Закона за уреждане на колективните трудови спорове (чл. 16, ал. 1 и 2), не се допуска прекратяване на дейност, ако това би могло да:
- застраши живота или здравето на гражданите
- доведе до сериозни смущения в обществения ред.
Това означава, че метрото не може напълно да спре работа, дори при протест. Трябва да се осигури минимално ниво на транспортна услуга – например влакове в пикови часове или ограничено движение по определени линии. Често се прилагат символични стачки (например работа с лентички, протести пред общината, без спиране на влаковете).
В заключение служителите в Софийското метро имат право на протест и дори стачка, но трябва да спазят законовата процедура и не могат напълно да спрат работата на метрото, за да не застрашат обществения ред и сигурността.
