В ечерта на 2 октомври, 2016 година газова бутилка избухва в къща в квартал „Филиповци” и за секунди огънят я поглъща. Взривът и последвалите го викове действат като аларма за всички съседи. Излизат на улицата като подгонени. Не взимат нищо. Някои от тях остават с това нищо, защото пламъците скачат от покрив на покрив. Засегнати са 12 къщи.
Една от тях е напълно разрушена като тази, която била първоизточникът на огнената стихия. Причината е, че били в непосредствена близост. „Бяхме аз, баща ми и тримата ми братя. Излязохме навън, веднага щом чухме гръмването в съседната къща. Не успяхме да вземем нищо. Всичко изгоря – документи, дрехи… И започнахме от нулата”, разказва 16-годишният Александър Александров, вратар в „Отбор на надеждата” – тимът, който ще представи България на предстоящото Световно първенство по футбол за бездомни хора през ноември в Мексико Сити.
От дома им не останало нищо. Стаите са като след бомбардировка. От покрива стърчали само обгорени дъски. Покъщнината им се превърнала във въглени и пепел.
Алекс ни въвежда в тухлена постройка с няколко стени. Няма дори покрив. Това е неговият дом, който буквално се строи наново.
„А ей там, където са кончетата играем футбол”, посочва Александър към полянка, на която кротко си стоят три коня. По нищо не личи, че това е футболно игрище. „Вратите си правим сами с камъни”, уточнява 16-годишният младеж и допълва, че от малък обича футбола.
Започнал да играе с братята си и с приятели. И толкова много заобичал спорта, че мечтите му винаги са били свързани с това да играе на големи състезания. И ето, че наскоро се сбъднали. „Коцето, мой приятел, ми се обади и ми каза, че мога да се пробвам за вратар на „Отбор на надеждата”. Първоначално не му повярвах, помислих, че се шегува”, казва Александър с широка усмивка.
Признава, че не знае почти нищо за Мексико. Всъщност не се вълнува толкова, че ще посети толкова далечна страна. По-важното е, че ще е част от националния тим, който ще представи България на Световното първенство по футбол за бездомни хора.
„Настроили сме се да играем добре и да побеждаваме наред”, не крие Александър амбициите си, които споделя със съотборниците си. Единственото, което го притеснява е, че изваждането на задграничния му паспорт се е забавило, тъй като няма постоянен адрес: „Вярвам, че ще се намери решение и ще мога да замина. Винаги съм мечтал за това”.
Александър признава, че откакто тренира с „Отбор на надеждата” е станал по-дисциплиниран и се отнася сериозно към всички занимания.
Преди е бил импулсивен и е взел решение да напусне училище. Баща му е твърдо против. Александър се убеждава по трудния начин, че по-доброто бъдеще е в класната стая. Вижда какво се случва около него и с хората, които са се отказали от образованието и плановете му са следващата година отново да се запише на училище. А дотогава, го очаква да защитава страната ни на международния турнир.
Той е решен да даде всичко от себе си на предстоящото Световно първенство по футбол за бездомни хора в Мексико. „Откакто се помня, обичам футбола. Това е единственото нещо, което ми е приятно да правя. От малък мечтая да стана футболист”, казва Александър и признава, че именно покрай тренировките с „Отбор на надеждата” осъзнал колко много, всъщност изисква този спорт. Смята, че вече до голяма степен е успял да развие нужните качества, които, убеден е, ще му бъдат от полза и занапред. Който и път да избере.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още съдържание последвайте страницата ни в Instagram.
Добави ни в предпочитани източници в Google
