КНСБ представи нови изчисления за стойността на малката потребителска кошница, която включва 20 основни хранителни продукта и бензин.
При последното отчитане преди три месеца синдикатът съобщи, че близо една трета от доходите на едно семейство се отделят за храна. За сравнение, в Европа делът е около 16% от месечния бюджет.
В края на юли стойността на малката потребителска кошница е била 61,81 евро. При това равнище тя е можела да бъде закупена 10 пъти с една минимална работна заплата.
- Разлика между цените на едро и дребно
От КНСБ посочват като основен проблем поскъпването по веригата до крайния потребител. Според данните на синдиката разликата между цените на едро и дребно достига 60% при брашното и 150% при краставиците.
„Продуктите в кошницата са се увеличили с 8,6% на годишна база. Основното тук е да кажем, че продължава, за съжаление, някои стоки да вървят в необясними ръстове“, коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров пред NOVA.
По думите му разликите между цените на едро и дребно не могат да бъдат обяснени единствено с въвеждането на еврото.
„Това не е непременно свързано с влизането в еврозоната. Да, има някакво влияние, но в никакъв случай не е решаващо. Много други фактори, външни особено, но и спекулативни, влияят“, каза Димитров.
- Как се формират цените
Заместник-председателят на Българската стопанска камара Станислав Попдончев посочи, че според анализ на Комисията за защита на конкуренцията търговията с храни в България се осъществява при висока конкуренция.
Той подчерта, че при сравнение на цените на хранителните продукти в различни държави трябва да се отчитат и други показатели.
„Ако се сравняваме с конкретни държави, би трябвало да гледаме не само цените на стоките, но и много други елементи - доходи, среда за правене на бизнес, данъчна система“, обясни Попдончев.
- Бизнесът с възражения срещу данъчните промени
В разговора беше обсъдена и предлаганата промяна в корпоративното подоходно облагане, свързана с т.нар. данък върху свръхпечалбата.
Попдончев заяви, че бизнесът има сериозни възражения срещу предложението.
„Големият проблем са промените в Закона за корпоративното подоходно облагане и така нареченият данък свръхпечалба. Другият проблем е промяната, която касае пренасяне на данъчни загуби вече не за 5, а за 10 години. Но не можете да я приспадате от текущата печалба повече от 70%“, посочи той.
