К метът на Панагюрище Желязко Гагов изнесе емоционална реч по време на тържествената зрая-проверка по повод 149 години от избухването на Априлското въстание.
"Нека помълчим за миг, за да чуем как стене земята под краката ни, но не под тежестта на времето, а от това, че сме забравили българската сила. оня сила, с която преди 149 години тук децата гледаха към бесилките и дръвника и не трепваха. Оная сила, която караше мъже с песни в сърцето да вдигат оръжие и да го обръщат не срещу врага, а срещу страха. Оная сила, която гореше в гърдите на апостолите като безусловна - Каблешков, Бобеков, Волов, Бенковски".
Отбелязваме 149 години от избухването Априлското въстание
Гагов изтъкна, че подвигът на бунтовниците ни не е просто "текст в учебниците, той е болка, кръв и огън".
"Ние не сме достойни да говорим за този подвиг, ако със всяка дума не усещаме въглен в гърлото си. Знамето "свобода или смърт" не бе от плат, то бе обет, извезан от Райна Княгиня, с пръсти на девойка, но ръце на светица. Тя не само го уши, тя го понесе през ада, през затворите, през гаврата. И устоя, и редом до нея вървяха другите герои, но не с венци, а с вериги. Тодор Каблешков - написал кървавото писмо, като съдбописец . Смъртта го застигна в килията, сам, с куршум на гърлото, по достоен от хиляди днес живи. Георги Бенковски - поет с пушка, лъв на кон, горд до края, предадено от овчар и обграден в тетевенската гора. Техният подвиг беше да обичат България с въстание - вик изтръгнат, и стъпкан от османската власт", каза той, цитиран от БНТ.
Според Гагов днес сме изгубили всичко това, за което бунтовниците са дали живота си.
"Загубихме смисъла, загубихме корена, сменихме героизма с безразличие, убиваме невинните не с ятаган, а с безхаберие. По пътищата на България - гробове без кръст, родители, останали без сълзи, народът - без съвест. Изпускаме България през пръсти и я гледаме как се дави в мълчание, страх и безверие. Народът ни се пръсна като шепа пепел и ние се превърнахме в ратаи на чуждото".
Желязко Гагов призова българите да работят заедно, за да научим децата си обичат земята, езика и рода си.
"Не омраза, дом да им подарим. Не бягство, корен да посадим в сърцата им и да им оставим родина. за това дело трябва да станем по-смели от онези апостоли през 1976 г., защото викаме не към смъртта, а към живота".
