О т няколко месеца в новинарския обмен една тема влезе трайно - по-ниското качество на храните, предназначени за пазара на Източна Европа, сравнено с тези за Запада.
До днес, когато Българската агенция по безопасност на храните потвърди финално, че има разлики между идентични продукти, продавани на българския и европейския пазар. И това след проверка, започнала през март, когато държавите от Вишеградската четворка установиха такива разлики. Нашите експерти сравнили 31 еднакви стоки, закупени от вериги магазини у нас, в Германия и Австрия. Става дума за шоколадови изделия, млечни и месни продукти, безалкохолни напитки и сокове и детски храни. Оказа се, че у нас има разминаване и в цените на половината продукти - по-високи са.
Преди време министърът на земеделието на Чехия Мариан Юречка нарече нашите пазари
европейско кошче за боклук. Някои заговориха и за хранителен расизъм.
Проблемът обаче е че тук никой не говори за опасни храни, а просто за разминаване в съдържанието. И това като цяло не е такъв проблем за европейските служби, отчитат анализаторите. Самите производители пък се оправдават, че се съобразяват с вкуса на потребителите - т.е. вкусът на източноевропейците е по-различен от този на западноевропейците.
Тук се очертават и два момента -
доколко съдържанието отговаря на етикета и ако отговаря изцяло, макар и да се различава от етикета на същата стока в Германия, няма какво да се направи; но ако съдържанието е различно от посоченото, тогава вече има нарушение.
Какво стои зад истерията обаче - политически игри или изместване на скандала около НДК
и Мирослав Боршош, както предположи и ген. Атанас Атанасов от ДСБ.
Доста интересна гледна точка представя и швейцарското издание „Нойе Цюрхер Цайтунг”.
Според медията Унгария повдига темата заради политически интерес.
Специално място се отделя на швейцарския концерн „Нестле”, който има няколко фабрики в Унгария. В някои от тях се произвеждат продукти, предназначени не само за Унгария, но и за западни пазари като германския и австрийския. В тази връзка от „Нестле Унгария” категорично отричат да има някаква локална специфика на произвежданите от тях продукти.
Порожанов: Установихме разлики в сиренето, безалкохолните и детските храни
И България в борбата срещу храна второ качество
Кой ни пробутва некачествена, но скъпа храна
Западните вериги продават на източноевропейците по-лоши храни
В същото време от „Нестле Унгария” не крият, че при някои продукти съзнателно се използват изменени „рецепти“, които отчитат определени национални предпочитания. Във фирмата имало дори специален отдел, който нагажда производството на „Нестле” към местните вкусови предпочитания. Така например супата на „Маги” с кнедли и фиде, предназначена за унгарския пазар, съдържа не само повече кнедли, отколкото в други страни, но и онзи сорт фиде, който е най-предпочитан сред унгарските потребители.
Изданието твърди, че не са били открити никакви различия по отношение на съдържанието, а само в половината от продуктите са били установени незначителни вкусови разлики,
дължащи се на субективните усещания на оценителите.
Така например продаваната в Унгария Кока-Кола съдържа не кристална захар, а сироп от фруктоза и глюкоза. Фирмата-производител обяснява тази разлика с желанието си да използва произвежданата в Унгария смес, с което да даде предимство на местните доставчици на суровини.
„Правителството на Орбан не от вчера създава настроения срещу чуждестранните концерни. Включително и поради това, че от изтикването им от пазара се възползват фирми, близки до управляващите“, заключава „Нойе Цюрхер Цайтунг“.
Какво бе началото?
Първото такова твърдение публично отправи словашка потребителска асоциация, която работи по различни проекти. През 2011 г. от сдружението съобщиха, че са изследвали 6 продукта на водещи марки като "Кока-кола", "Милка", "Котани", "Нескафе" и др. и при някои от тях е установено разминаване в съставките.
Словакия поднови през миналата година проучвания за разликите в съставките на храните и напитките, продавани в старите членки на ЕС, и в новите. Четирите страни, които формират Вишеградската група, обсъдиха този въпрос по време на официална среща на върха, а след това поставиха темата на съвета на земеделските министри в Брюксел. През март репортери на Reuters oткриха, че в рибените пръчици Iglo Fish Fingers, които се продават в Словакия и Унгария, има 58% съдържание на риба, докато в идентичния продукт в Австрия (на същата цена) има 65%.
Словашкият хранителен регулатор е тествал 22 хранителни стоки,
продавани в търговските вериги в столицата Братислава, като ги е сравнил с идентични продукти, закупени от магазини в намиращи се близо до общата граница австрийски градове. Оказало се е, че разлики имало в половината от продуктите.
В Унгария местната служба по безопасност на храните – NEBIH, е направила проверка на качеството на 24 продукта, продавани в Унгария и Австрия от големи търговски вериги като Lidl и Aldi. Сред продуктите, при които са открити несъответствия, са вафлите Manner и течният шоколад Nutella, които са с по-добър вкус и качество в австрийските магазини.
Основните разлики
Най-често при шоколадите има разминаване в използваното количество какао - за по-бедните страни-членки то е по-малко. Другото твърдение е за наличие на евтини заместители на определени продукти - така например световни брандове ползват фруктозо-гликозен сироп и аспартам вместо захар в напитките си за източните пазари. При колбасите може да има по-малко месо, за сметка на мазнините.
Хората обаче се питат: Ние по-ниско качество европейци ли сме:
