У мерено излагане на слънце, използване на слънцезащитни продукти и редовни прегледи при дерматолози са част от методите за превенция на рака на кожата. Това обясни проф. д-р Развигор Дърленски, секретар на Българското дерматологично дружество (БДД), дерматолог в болница „Токуда“ и преподавател в Тракийския университет в Стара Загора.
В медицината има основно правило – дозата прави отровата. Слънцето е жизненоважно не само за човешките същества, но за всички живи организми. Да, но монетата винаги има две страни и с оглед на това, прекомерното излагане на слънце, което означава не само еднократно, а в повечето случаи повтарящо се излагане, може да доведе до мутации в ДНК на клетките на кожата и съответно – до възникване на различни видове кожен рак, заяви проф. д-р Дърленски.
По думите му в 21 век връзката между рака на кожата и прекомерното излагане на слънце е доказана. Тя е ясна, както е ясна връзката между пушенето на тютюн и тютюневи изделия и рака на белия дроб, добави експертът.
По думите на експерта трябва да бъдат взети мерки спрямо подрастващите. Един от основните източници на ултравиолетови лъчи, освен слънцето, са солариумите. В голяма част от страните по света посещението на солариум е забранено за лица под 18 години, каза проф. д-р Дърленски. Той заяви, че солариумите доказано увеличават риска от рак на кожата. Автобронзантите, от друга страна, са абсолютно безвредни за кожата, защото това представляват пигменти, най-често с растителен произход, които се задържат в най-повърхностния слой на кожата и които не се резорбират до кожата и не достигат до кръвообращението на пациента, обясни дерматологът.
В разгара на летния сезон, много хора се излагат прекомерно на слънце. Вредно ли е това за кожата?
''В медицината има основно правило – дозата прави отровата. Слънцето е жизненоважно не само за човешките същества, но за всички живи организми. Животът без него е абсолютно немислим. Слънцето и въртенето на Земята около него определят ритъма на събуждане, ритъма на заспиване, ежедневните нива на бодрост и разбира се – нивата на витамин Д.'', обясни проф. д-р Дърленски.
''Монетата винаги има две страни и с оглед на това, прекомерното излагане на слънце, което означава не само еднократно, а в повечето случаи повтарящо се излагане, може да доведе до мутации в ДНК на клетките на кожата и съответно – до възникване на различни видове кожен рак'', посочи той.
''За съжаление, прогноза колко точно трябва да стоим на слънце, не може да се даде. Дори и в един зимен ден, ако сме 15-20 минути навън и на слънце са изложени само нашето лице и длани, това е напълно достатъчно количество ултравиолетова светлина, за да синтезираме дневната дажба от витамин Д'', заяви експертът.
Увеличава ли се рискът от рак на кожата от прекомерното излагане на слънце?
По думите на проф. д-р Дърленски в 21 век връзката между рака на кожата и прекомерното излагане на слънце е доказана. Той обясни, че тя е ясна, както е ясна връзката между пушенето на тютюн и тютюневи изделия и рака на белия дроб. ''Най-честите видове рак, които се причиняват от хроничното излагане на ултравиолетови лъчи са базоцелуларният и плоскоклетъчният карцином на кожата, като най-често срещаме този кожен рак по лицето. Това го прави сравнително по-труден за менажиране с оглед на оперативните техники, а все пак оперативното лечение остава един от методите за лечение на рака на кожата'', каза той.
''Когато говорим за връзката между ултравиолетови лъчи и рака на кожата, не можем да не споменем и може би най-смъртоносният рак в човешкото тяло – злокачественият меланом. Това е тумор, който на външен вид може да наподобява голяма бенка, която е с неправилни граници, асиметрична, с няколко цвята. Тук е ролята на дерматолога рано да постави диагнозата, защото меланомът, хванат в ранен стадий, е 100 % лечим. При меланом, който е дал далечни разсейки, в повечето случаи дори и оперативното му отстраняване не може да доведе до излекуване на пациента. Ето защо и дълги години сред българското общество битува твърдението, че бенката не трябва да се пипа, оперира или маха, защото това може да доведе до смърт. Това е абсолютно невярно твърдение за бенките, но е вярно за меланом, който е дал разсейки'' обясни лекарят.
Той каза, че ключово за възникването на меланома, освен излагането на слънце, са и редица други фактори, като на първо място са гените. Според него най-рисковият фактор за развитие на меланом е пациентът да има роднина с меланом, до втора съребрена линия. ''Именно тези пациенти подлежат на много активна профилактика от страна на дерматолозите и ежегоден контрол. Дерматолозите вече осъществяват прегледите на пигментни лезии не с лупа, а с уред, наречен дерматоскоп, който ни дава голям шанс да се ориентираме дали една лезия е злокачествена, или не'', каза проф. д-р Дърленски.
По какъв начин можем да се предпазим от рак на кожата, особено през летните месеци?
''Отговорното поведение и профилактиката са най-доброто лечение. С оглед на това, искам да кажа, че защитата от слънце е нещото, което дерматолозите проповядват като свещеници в църкви. Един от съветите е да не се ходи по слънце в периода между 11:00 и 16:00 часа. Друг важен способ е използването на различни средства за защита, като това не означава само фотозащитни кремове, а вече съществуват текстилни материи, които пазят с петдесети и стотен фактор. Има такива ризи, панталони и шапки, които, особено при децата, са много ефективни при предпазване от слънцето'', посочи той.
Експертът обясни, че много важен фактор за ранното откриване на рак на кожата е профилактиката и допълни, че след 35-40-годишна възраст е добре хората да посещават дерматолог поне веднъж годишно, за да може лекарят да осъществи профилактика и съответно – ранна диагностика, ако има съмнения за нещо в злокачествения спектър.
Подлагат ли се хората на профилактика или чакат, докато проблемът не се влоши?
''Тенденцията е през последните години случаите на рак на кожата да нарастват и аз смятам, че за това има значение не само слънцето, а и многократното повторение от страна на дерматолозите да се прави превенция и профилактика'', каза лекарят. Той обясни, че Българското дерматологично дружество е един от съоснователите и учасници в кампанията „Евромеланома“ към европейската Академия по дерматология и венерология. Той разказ, че вече над 20 години дружеството осъществява ежегодни безплатни прегледи на пациенти от цялата страна. '' През годините сме открили над 100 случая на рак на кожата. Смятам, че в последните години българинът става все по-образован и отговорен относно поведението спрямо излагане на слънце'', каза експертът.
''Трябва да има мерки и при подрастващите. Един от основните източници на ултравиолетови лъчи, освен слънцето, са солариумите. В голяма част от страните по света посещението на солариум е забранено за лица под 18 години. Намирам това за добра практика. Когато човек е пълнолетен, той може да носи отговорност за своето поведение, но за нещо, за което знаем със сигурност, че увеличава риска от рак на кожата, да го дадем на децата си, мисля, че не е разумно'', категоричен е проф. д-р Дърленски.
Какви са рисковете от изкуствените начини за добиване на тен?
Лекарят обясни, че продуктите за изкуствен тен или т.нар. автобронзанти са абсолютно безвредни спрямо кожата. По думите му тези продукти представляват пигменти, най-често с растителен произход, които се задържат в най-повърхностния слой на кожата и които не се резорбират от кожата и не достигат до кръвообращението на пациента. ''С оглед на това, че нанасянето на такъв продукт спестява посещението на солариум и излагането на ултравиолетови лъчи, нашето мнение е, че по-скоро тези продукти не са вредни. Напротив, те са едно от оръжията, с които разполагаме пред пациентите, които държат на бронзовия тен, но за сметка на това имат противопоказание да се излагат често на ултравиолетови лъчи'', заяви проф. д-р Дърленски.
Според лекарят е необходимо да се създаде различна култура сред подрастващите за хубост, която не е задължително да бъде асоциирана с бронзовия тен.
