П роверките в министерствата за фирми и лица, свързани с посочените от закона „Mагнитски”, продължават. Все още не е оповестен и така наречения „черен списък” от такива хора и фирми. А въпросите около него стават все повече. Като например - има ли юридическа тежест подобен документ, информират от NOVA.
Какво пише в т.нар „черен списък“, който правителство нарича "бял", и днес не стана ясно. Това означава, че все още се допълват лицата и фирмите, които са свързани със санкционираните по закона „Магнитски“ шестима българи и 64 компании.
В същото време в министерствата текат проверки за това дали държавни или общински компании са свързани и имат отношения с фирми, които биха попаднали под обхвата на санкциите от САЩ. Но юристи предупредиха, че ако такъв списък стане факт, то няма закон, по който той има как да действа и така може да се стигне до редица дела срещу държавата от всеки, който е посочен в списъка.
Дори и без готов „черен списък“ на хора и фирми, свързани с посочените по закона „Магнитски“, отделните министерства вече са предприели конкретни стъпки за бъдещите си отношения с тях. Като например Министерство на туризма.
"Вече е изпратено писмо до „Слънчев бряг“ АД, до директора, за да може да следи за подобни бъдещи дейности. Да не се сключват подобни договори", каза министърът на туризма Стела Балтова.
В министерството вече е направена проверка дали към този момент имат отношения с фирми, които попадат под обхвата на санкциите от САЩ. Това се случва и в другите ведомства.
"Няма нито една фирма от посочения списък, който апропо ще се актуализира", добави Балтова.
Изготвянето на такъв списък обаче крие много рискове, предупредиха юристи. Защото у нас няма закон, който да допуска подобни санкции.
"Ако се направи такъв списък и той бъде приет с правителствен акт – решение на МС, то това решение би могло да бъде атакувано във ВАС като незаконосъобразно. Да не стане така да нарушим конституционни права на български граждани и те после да ни съдят", предупреждава бившият конституционен съдия Пламен Киров.
По думите му списъкът може да се атакува от попадналите в него по редица причини – като например загубени ползи по сключени договори или уронване на репутацията. Както и за нарушаване на чл.19 от Конституцията, който урежда свободен стопански живот в страната.
"Тогава всички ние с вас, като данъкоплатци, ще платим едно обезщетение на тези фирми. Ако има корупционни престъпления, от които следват вреди за държавата, има начин, по който да бъдат преследвани и доказани. Докато това не се реализира, не можем да правим никакви черни списъци, розови списъци, виолетови списъци, каквито искате", казва още Киров.
Според бившия конституционен съдия подобно предупреждение към държавни и общински фирми не трябва да бъде публично.
Повече вижте във видеото.
Експерти за санкциите: Държавата се опитва да предпази дружествата
Стефан Янев: Санкциите от САЩ са тревожни и унизителни
Създават работна група в отговор на санкциите на САЩ
Радев с коментар за санкциите, наложени от САЩ
Шест дела в прокуратурата след доклада на САЩ
Какви ще бъдат последствията след санкциите от САЩ
САЩ налагат санкции на Божков, Пеевски, Желязков и 64 фирми у нас
Какво трябва да направят българските власти след санкциите на САЩ
Какво се случва след налагането на закона „Магнитски”
