България има потенциала да бъде активен участник в изграждането на новата европейска конкурентоспособност и да се утвърди като стратегически център за развитието на Югоизточна Европа. Това заяви президентът Илияна Йотова при откриването на шестото издание на форума Green Transition.
Taзи година събитието е посветено на бъдещето на Европа като конкурентоспособна, иновативна и сигурна общност. Във форума участват представители на европейски и български институции, Европейската комисия, бизнеса, академичните среди и неправителствения сектор.
„България може да бъде активен участник в изграждането на новата европейска конкурентоспособност като държава, която предлага решения за развитието на Югоизточна Европа. Не като част от периферията, а като център, не като наблюдател, а като участник“, подчерта Йотова.
„Конкурентоспособността вече е въпрос на суверенитет“
В изказването си президентът акцентира върху бързо променящата се международна среда, която според нея изпреварва адаптацията на европейските политики.
„В тази среда конкурентоспособността е въпрос на суверенитет, доходи, работни места, социална стабилност и политическо достойнство“, заяви тя.
Йотова посочи, че сигурността отново е сред водещите приоритети на Европа, а енергетиката, иновациите и изкуственият интелект все по-често се разглеждат като стратегически инструменти за развитие.
Кохезионната политика не трябва да остава на заден план
Според държавния глава новите европейски приоритети като отбрана, енергийна сигурност, иновации и изкуствен интелект не бива да се реализират за сметка на политиката на сближаване между държавите членки.
„Европейската конкурентоспособност няма да бъде възстановена чрез ново разделение, а чрез истинско сближаване, общ пазар без скрити бариери, силна енергетика, модерна свързаност, индустриална политика, достъп до капитал, изкуствен интелект и участие на всички държави членки в новата икономика“, подчерта Йотова.
По думите ѝ Европа може да бъде успешна само ако остане едновременно конкурентна, иновативна, сигурна и сплотена.
Предупреждение за Европа на две скорости
Президентът обърна внимание и на дебата за бъдещата многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за периода 2028-2034 г.
Според нея това е ключов разговор за бъдещето на Съюза и за това дали ЕС ще остане пространство на солидарност или ще се превърне в общност на различни скорости.
„Европа на две скорости изглежда като удобен механизъм за по-бързи решения, но в дългосрочен план крие риск от политическо разслоение, регионални блокове и нови невидими граници вътре в съюза“, предупреди Йотова.
Тя беше категорична, че най-голямата сила на Европейския съюз е способността му да превръща различията между държавите членки в обща посока за развитие.
България с ключова роля в енергетиката и логистиката
В изказването си Йотова подчерта стратегическото значение на България за енергийната свързаност в региона.
Тя посочи като пример Вертикалния газов коридор, който свързва Гърция, България, Румъния, Молдова и Украйна.
„Този проект показва стратегическото значение на България за диверсификацията на доставките и за енергийната сигурност на региона“, заяви тя.
Според президента страната ни има потенциал да се превърне и във важен транспортен и логистичен център по оста Юг-Север – от гръцките пристанища през България и Румъния до Молдова и Украйна.
Шанс за България в сферата на изкуствения интелект
Йотова обърна внимание и на перспективите пред страната в областта на високите технологии.
Тя определи като признание за българския потенциал избора на България сред държавите, в които ще бъде изградена една от европейските гигафабрики за изкуствен интелект.
„Фабриките за изкуствен интелект трябва да бъдат свързани с университетите, бизнеса и индустрията във всички региони, така че Европа да се превърне в континент на иновациите, а не в съвкупност от отделни технологични острови“, каза президентът.
Призив за повече действия и по-малко обещания
В края на изказването си Йотова призова европейските институции да преминат от стратегия към реални действия.
Тя припомни докладите на Марио Драги за конкурентоспособността на ЕС и на Енрико Лета за бъдещето на единния европейски пазар, като отбеляза, че те дават ясна диагноза за проблемите пред Европа.
„Ако няма срокове, няма изпълнение. Ако няма изпълнение, няма доверие. А ако няма доверие, европейският проект ще бъде атакуван не само отвън, но и отвътре“, заяви Йотова.
По думите ѝ Европа трябва да премине „от политика на обявени цели към политика на изпълнени проекти“ и да постави измерими цели за развитието си до 2030 година.
