А строноми твърдят, че странно събитие, засечено през 2019 г., може да е сигнал от един от най-неуловимите обекти във Вселената - първична черна дупка с маса, приблизително равна на масата на три земни Луни. Екип, ръководен от Рени Кий от Технологичния университет „Суинбърн" в Австралия, е анализирал записите на Тъмноенергийната камера (DECam) от 18 декември 2019 г., когато в продължение на около 60 минути светлината на далечна звезда в Голямото Магеланово облако е увеличила яркостта си, без съседните светлинни източници да са се променили. Поведението ѝ не съответствало на нито едно познато звездно явление - твърде дълго за звездна светкавица, твърде кратко за свръхнова и твърде плавно за повечето известни видове звездна изменчивост.
Обяснението на изследователите се крие в явлението микролещене: гравитацията около черна дупка огъва пространство-времето и действа като космическа леща, усилвайки фоновата светлина и предизвиквайки кратко, плавно увеличаване на яркостта. Екипът е изключил неизправности на инструмента, звездни светкавици и влияние от други звезди, след което е моделирал различни сценарии - скитащ екзопланет в Млечния път, такъв в Голямото Магеланово облако и първична черна дупка в ореола от тъмна материя на Млечния път. Резултатът показва, че обектът, наречен Фийби, е с пет порядъка по-голяма вероятност да принадлежи към ореола от тъмна материя, отколкото към известните звездни популации. Предпочитаното обяснение е първична черна дупка с маса около три пъти по-голяма от тази на Луната, намираща се на около 59 630 светлинни години от Земята.
Откритието попада в центъра на текущ научен дебат. През февруари 2026 г. астрономи от САЩ и Япония са идентифицирали 12 кандидата за микролещене в посока Андромеда, обяснявани с първични черни дупки, но екип от Варшавския университет в Полша е оспорил тази интерпретация, като е установил, че всяко от събитията може да се обясни с нормални звезди. Кий и колегите ѝ заявяват, че находката им подкрепя първоначалната интерпретация, и призовават за по-чувствителни наблюдения чрез бъдещи програми за микролещене на телескопа Roman и обсерваторията Vera C. Rubin. Предпечатната публикация е достъпна в arXiv.
