„В началния етап на работата стана дума, че от България има постъпили редица сигнали към Европейската прокуратура. Тепърва може би ще стават ясни тези, които заслужават по-голямо внимание”.
Това заяви в студиото на „Здравей, България” по NOVA служебният министър на правосъдието Янаки Стоилов, коментирайки визитата на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши у нас.
„Това, което тя очаква, е да има сътрудничество както с прокуратурата, така и с други органи в България, включително и с такива от системата на МВР. Според мен това е правилно, защото колкото по-задълбочено е това сътрудничество, толкова по-добре”.
Кьовеши: Няма да коментирам протестите
„Посещението на европейския главен прокурор беше изцяло работно. Темите, които обсъдихме, не са обхващали въпроси извън проблематиката, засягаща нейната дейност. Най-важният резултат от тази визита беше, че ще стартира бързо попълването на останалите места - 6 от 10, на българските европрокурори”, коментира Стоилов.
„Добре е, че се засегнаха и някои други теми, които се отнасят до правната система на България. Например за специализираното правосъдие, което става ясно, че е повече политически, отколкото юридически въпрос. Това е в компетенцията на българските власти”, добави правосъдният министър.
Гешев се срещна с Лаура Кьовеши
По думите му констатация на Лаура Кьовеши е, че специализираното правосъдие е излишно и че дали ще го има, зависи повече от предложението на министъра на правосъдието, на правителството и на парламента.
„Тя изрично заяви, че се преследват определени престъпления. Няма списък от хора, които трябва да понесат отговорност, но трябва да се знае, че е необходимо да има проверки и разследване по най-високите етажи на властта и те трябва да приключват бързо и с ясен резултат”, посочи Стоилов.
По темата дали е противоконституционно да се прави в България допълнителен списък, свързан с изготвения от САЩ за санкциите по закона „Магнитски” правосъдният министър поясни, че въпросът има две страни - фактическа и юридическа.
Протест срещна Лаура Кьовеши в София
„Фактическата опира до това кои са тези фирми и каква е тяхната дейност. По тази причина ние проучваме в министерството, досега не сме установил да има фирми, които работа с министерството, но то има по-широк състав от т.нар. второстепенни разпоредители. Очакваме в близките дни да имаме яснота по този въпрос”.
„Вторият аспект е юридически - всякакви подобни мерки трябва да са съвместими с българския правен ред и тук трябва да се прилага законът за мерките срещу изпиране на пари и да се приспособява нашето законодателство, защото няма директно действие”.
Според Стоилов в случая има и още един голям проблем.
„Наблюдаваме, че освен по национален и международен път, се формира и нещо като световно, глобално право, което излиза от тези рамки и не покрива всички стандарти, известни досега”.
