"Русенци бяха длъжни да живеят в много тежка екологична обстановка и да търпят бездушието, лицемерието на правителството, заето да омаловажава проблема, да не признава, че има такъв проблем. Химическа камера, обречен град - тези думи бяха табу и заживяхме с всички тези чудовищни неща". Казва го в документалния филм "Шест жени" Цонка Букурова, една от шестте работнички-озеленителки, които в тоталитарна България вдигат русенци на протест срещу хлорното обгазяване, предаде Deutsche Welle.
Шест жени, които решиха, че така повече не може
Нито една от тях не се смята за „борец срещу режима“, макар демократичните промени да започнаха не от градинката пред “Кристал”, а от няколкостотин души, осмелили се да излязат на протест в центъра на Русе на 28 септември 1987 година - първата по рода си демонстрация в социалистическа България. Сценаристът на филма д-р Веселина Антонова, историк и изследовател, обяснява как тези шест жени просто са решили, че повече така не може, че е трябвало да го направят заради децата, заради внуците си. “Не лекарите, а озеленителите бият камбаната, безпартийни жени, завършили техникуми в Пловдив и Русе, които разказваха как техните учители са ги научили на свободомислие”, казва д-р Антонова.
Къде се изпари гражданската енергия от ония години? Въпреки че и днес русенци протестират срещу мръсния въздух и дори блокират Моста на дружбата, не е същото. “Тогава се беше натрупало вътрешно желание да се променят нещата, смогът в обществото и смогът от Дунава някак се сляха и точно тук изби. Сега е някак вяло, различно е - хората са обезверени”, смята Веселина Антонова, която, като историк, прави уговорката, че не трябва да се откъсват събитията от контекста на епохата. При онзи режим всички се чувствахме като обречени, посочва тя.
Какво прави днес властта
След като през 1991 г. се отърваха от хлорните газове от химическия комбинат на Гюргево, Румъния, по-късно мръсният въздух се върна в Русе “благодарение” на индустриални производства, които работят без прекъсване, глобявани и после отново подновяващи производството си. Местната власт е безгласна буква за разрешаването на този проблем, който може да се разреши само с намесата на изпълнителната власт и нейните контролни органи, посочва авторът на Deutsche Welle, Емилия Милчева.
На въпрос на Deutsche Welle към община Русе ще поднови ли искането си до МОСВ за актуализиране и въвеждане на по-ниски граници за допустимото замърсяване от страна на промишлените производители, оттам отговориха, че в периода 2021-2023 г. такива искания са отправяни многократно до премиера, министъра на околната среда и водите, депутатите от района. Поредното е от септември - отново за по-строги норми на допустими концентрации на вредни органични вещества и прецизиране на честотата на замерване, казва Милчева.
По-значими действия не се забелязват
Въпреки приетата си Програма за качеството на атмосферния въздух по показателите фини прахови частици (ФПЧ) под 10 мм и ФПЧ под 2.5 мм за 2021-2026 г., местната власт не може да оказва ефективен контрол върху продължаващото с години замърсяване на въздуха от производства в индустриалните зони като “Линамар” (бивша “Монтюпе”) и други. Мерките на местната РИОСВ - глоби, които не спират производството, отиват на вятъра. По-значими действия не последват, пише Емилия Милчева.
И ако тези инвестиционни проекти са отдавна реализирани, срещу един бъдещ, какъвто е инсинераторът за биоотпадъци в Гюргево, се обединяват от двете страни на Дунава. В Русе и в румънския град се състояха протести, а и кметовете, и областните управи са срещу проекта. Община Русе е изпратила в българското екоминистерство всички постъпили становища, декларации и подписки от гражданите (над 30 на брой, б.авт.) срещу изграждането на инсинератора. Общинският съвет е приел декларация против проекта, за несъгласието на русенци са уведомени и румънското екоминистерство, и президентите на двете държави. Това се съдържа в отговора на въпроса на ДВ какви мерки се вземат на местно ниво.
Докато в Русе се опасяват какво ще бълва инсинераторът, ако заработи, преди 3 месеца общинският съвет на Гюргево реши да увеличи на най-малко 1000 метра разстоянието, което да го разделя от най-близкия имот. Председателят му Думитру Беяну е коментирал в социалните мрежи, че ползите от този проект са незначителни в сравнение с проблемите, които може да възникнат за гражданите на Гюргево, съобщи авторът на ДВ.
Обсъждане на ОВОС в България - засега не
Въпреки коригирания румънски доклад по Оценка на въздействието на околната среда за инсинератора, в община Русе смятат, че това не го променя съществено, а значи и “не се ограничава и/или минимизира рискът от отделяне на емисии в атмосферния въздух в трансграничен контекст”, казва Милчева.
От областната управа - в отговор на запитване на ДВ - съобщиха, че областният управител Данаил Ковачев също подкрепя подписката против изграждането на инсинератор за биологични отпадъци в Гюргево и е в постоянен контакт с председателя на Окръжния съвет - Гюргево Думитру Беяну, както и с община Гюргево. Той е получил уверение от тях, че в кореспонденцията си с румънското екоминистерство са изискали при процедурата по ОВОС да се включи обществено обсъждане и на българска територия. Към момента по данни на РИОСВ-Русе такова не е постъпвало, се казва в отговора до ДВ, съобщи Емилия Милчева.
Искането за трансгранична оценка на въздействието върху околната среда е най-съществено и дали ще бъде прието зависи от настойчивостта на българските власти на ниво министерства и премиери. Известно е, че заради нежеланието на Тодор Живков да разваля отношенията си с румънския Първи - Николае Чаушеску, русенци няколко години бяха тровени с хлор и хлорни продукти, превишаващи допустимите концентрации 10-12 пъти, пише Милчева.
И те, като Живковите управници, се правят, че проблем няма
“Сега миризмата се усеща във въздуха, а тогава виждаш как облакът, който преминава през реката, хваща Русе. Смазващо е, защото го виждаш, вдишваш, миришеш, всички сетива участват. Смазващо е и не можеш да направиш нищо, не можеш да избягаш, а облакът пълзи към теб”, спомня си Веселина Антонова.
“Тогава знаехме, че Живков и Чаушеску са виновни и се борехме с тях, а сега с кого - с една безпринципна маса безименни чиновници?! И проблемът с въздуха продължава, независимо че строят е друг”, каза Антонова. Ако не могат да се справят с русенските замърсители, нека поне българските власти не си затварят очите за трансграничните. Иначе излиза, че и те, като Живковите управници, се правят, че такъв проблем не съществува, пише Милчева.
