Н а критика подложи искането на омбудсмана Мая Манолова за закон за частния фалит изпълнителният директор на „Уникредит Булбанк” Левон Хампарцумян.
„На мен ми е трудно да вляза в мотивацията на г-жа Манолова по отношение на личната несъстоятелност”, заяви банкерът пред NOVA.
Дойде ли време за личния фалит в България
Българите са точни в плащането на тока и ипотеките, другото отлагат
Докога кредитът в България ще е доживотна присъда?
„Има европейска директива, която се готви в тази посока. В България и в момента хора, които не могат да плащат са защитени от закона. В тези държави, в които личният фалит съществува, това е система от възможности и съответно наказания – може да загубиш достъп до кредит, да стане много скъп кредитът. Т.е. животът на един човек, който стигне до това положение, по принцип се затруднява”, каза Хампарцумян.
По думите му такъв закон не може да бъде едностранчив – трябва да има „железен кредитен регистър, а и в България злоупотребата с права е национален спорт. Има държави, в които това чисто културно, етично не е така”.
„Ако създадем условията частните лица да правят това, което се прави във фирмения свят – прехвърляне на фирми и имущество на малоимотни, изпразване на компании от съдържание, мислите ли че това няма да се случи в българската система, ако законът е направен „от ден до пладне”?
Хампарцумян посочи, че се съмнява как ще бъде направен законът за личния фалит, но и смята, че е добре да няма такъв закон.
Той потвърди, че при влизане в европейския банков съюз, България ще трябва да приеме подобна регулация, а и много други правила, които са синхронизирани с тези в еврозоната. „Но двете неща не са неминуемо и незабавно свързани”.
„Мисля, че значението на този частен фалит, първо като брой хора, които биха били засегнати, е прекалено малко, за да става най-важният проблем за решаване”
Банкерът посочи още, че очакванията за понижение на лихвите по кредитите след евентуалното влизане на България в еврозоната са нереалистични.
„На другия ден се събуждаме, животът е същия, трябва да полагаме същите усилия, да правим същите реформи, да растем устойчиво. Ако имаме прекалено високи очаквания, каквото политиците винаги са изкушени да създадат, после настъпва разочарование и евроскептицизъм”, коментира финансистът.
„Най-вероятно влизането в еврозоната, дори процесът на влизане, ще бъде фактор, който ще потиска растежа на лихвите, но има много други фактори, работещи в обратна посока. Въпросът е как ще се развиват светът, Европа, България и всеки индивидуално – дали ще има хубава работа, успешна фирма и т.н.”, поясни Хампарцумян.
„Влизането в еврозоната е печат за качеството на българската икономика, държавата и нейните граждани”, подчерта банкерът.
„Българската икономика не е гараж, в който като вкараш 3 коли за ремонт и вземеш 5 аванса, можеш да купиш кожено палто на жена си. Значително е по-сложна. И общоевропейският контекст е по-сложен. Неща като създаването на банков съюз и в бъдеще на фискален такъв, са елементи от това Европа да бъде по-голяма и по-силна икономика – сравнима със САЩ”, посочи Хампарцумян.
„Това, което се случи в Гърция за 10 години, ние го преживяхме в много по-остър вариант 1997- 2000 г. Излязохме от кризата изключително бързо, но с цената на доста сериозни лишения”, заяви банкерът. „Аз бях в онова правителство. То загуби целия си политически капитал, но направи много реформи”.
Хампарцумян отчете, че въпреки кризата Гърция има 5 пъти по-голям брутен вътрешен продукт от България, но добави, че БВП на Румъния вече надхвърля гръцкия.
„Ако се сравняваме със собственото си минало, ние сме постигнали страшно много. Но ние се сравняваме с останалия свят и там има какво да се желае”, каза банкерът.
„Ние сега сме тръгнали да влизаме в банковия съюз, който включва и надзорни механизми”, заяви Хампарцумян и отрече да има съпротива срещу това от банкерите. „Моята банка - „Уникредит” е отдавна под надзор – има и банки, които ще влязат там, когато България се присъедини”.
Според банкера няма данни за предстоящата финансова криза в следващите няколко години.
„Цикличността е нещо, присъщо за пазарните икономики. Дали ще бъде под формата на криза или по-спокоен икономически спад – някой ден ще дойде. Но в следващите 2-3 години изглежда, че няма признаци това да се случи”, каза Хампарцумян. „Добра новина за България е, че обикновено, докато тези неща стигнат до тук, отнема повече време, отколкото в по-динамичните и по-развити икономики. Т.е. нашата изостаналост парадоксално е някаква малка защита”.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
