К ато брутен вътрешен продукт на глава от населението България достига нивата от 1988 г. през 2002 г. Така нашата страна е изпреварена с повече от десетилетие в развитието си от други бивши комунистически държави като Полша, Чехия и Унгария. След края на Втората световна война Германия, България и Унгария са имали приблизително еднакъв БВП на глава от населението. После ГДР бързо изпреварава комунистическите държави. Но Унгария и България се развиват с еднакви темпове. Периодът, когато Унгария изпреварва сериозно нашата страна, са годините от 1994 г. до 2002 г., обясни в „Здравей, България” по NOVA министърът на финансите Владислав Горанов.
„Президентът имаше много тежка позиция, дали да даде мандат на Гешев или да го върне. Той си изпълни задължението – даде атестация за неговото виждане за качествата на избрания за главен прокурор”, коментира още Горанов.
КНСБ: Бюджетът се увеличава, но не за всички
Той посочи, че конституционният текст за избор на главен прокурор е небалансиран, тъй като нарушава разделението на властите.
„Намесата на изпълнителната власт, дори в номинирането на главен прокурор, е некоректна”, смята Горанов.
По думите му номинацията на Иван Гешев за главен прокурор е на професионалната колегия. А казусът би бил още по-спорен, ако се касаеше за кандидат, предложен от правителството.
Финансовият министър коментира и резултатите от местните избори.
„Доскоро беше чиста хипотеза, когато трябва да се избира между ляво управление, такова свързано с БСП, хората в център-дясно имаха ясна позиция. В един момент, преследвайки някакви конюнктурни техни стремежи, те се обърнаха срещу ценностите, които винаги сме изповядвали”, каза Горанов за решението на редица избиратели на „Демократична България” да гласуват за Мая Манолова.
Той подчерта, че коалицията между СДС и ГЕРБ припознава дясната идея.
Над 4,7 милиарда за бюджета на НЗОК за 2020 г.
„Още откакто Иван Костов напусна СДС и създаде своя политическа партия, в център-дясно не могат да намерят покой и да търсят нови решения, и всеки ден виждаме его върху его”, посочи Горанов.
Той смята, че кампанията срещу Йорданка Фандъкова е организирана с идеята, че ако опозицията спечели кметското място в София, ще получи легални аргументи да оспори управлението на ГЕРБ в страната.
Горанов посочи, че резултатите от местните и европейските избори опровергават тезата, че ГЕРБ вече не е водеща политическа сила в България.
Той подчерта, че битката между ДПС и ГЕРБ в смесените райони е била толкова оспорвана, че на места е прераснала във физически сблъсъци.
Финансовият министър коментира и новия държавен бюджет.
„Концептуално изграждането на местната инфраструктура трябва да се финансира от имуществените данъци върху автомобилите и недвижимите имоти. В същото време годишният приход от данъците върху недвижимите имоти във всички общини в България е под 300 млн. лв. А целият бюджет на държавата с всички компоненти е около 45 млрд. лв. В България местните данъци са изключително ниски, както и данъчните оценки. Няма как с приходите от тях да се поддържа и развива инфраструктурата”.
Горанов подчерта, че увеличаването на местните данъци и такси е въпрос на политика.
„Кметовете трябва да си преценят каква политика да водят. Ако решат да налагат минимални данъци, да бъдат така любезни да не се обръщат за пари към правителството. Тол таксите са за ползване на републиканската пътна мрежа”, поясни Горанов.
„Желанието на разказваш приятни истории възпитава грешно българските граждани и те живеят с усещането, че съществуват безплатни неща”, заяви финансовият министър.
„Ако погледнете приходите за 2020 г. като дял от брутния вътрешен продукт, ще видите, че те нарастват, т.е. хипотезата, че залагаме по-ниски приходи, за да разчитаме евентуално на някакво преизпълнение, според мен е несъстоятелна”, добави Горанов и допълни, че през следващата година в хазната ще бъдат събрани с около 3,5 млрд. лева повече.
„Нито един лев преизпълнение на приходите от бюджета не се харчи от правителството”, подчерта Горанов. Той поясни, че управляващите могат да пренасочват спестени разходи, но преизпълнението на приходите автоматично отива в подобряване на бюджетното салдо.
Горанов отчете също, че преразпределението на разходите е в размер на около 1-2% от бюджетното салдо.
„Както върви изпълнението на бюджета, ще имаме основание да дадем коледни надбавки”, каза финансовият министър.
По отношение на пенсиите той заяви, че за да се повишат, работещите трябва да имат по-високи заплати. Горанов увери, че правителството работи в тази посока и „притискаме реалния сектор да следва тази политика и да увеличава доходите”.
„Инвестираме в образование, защото за лопати хора все ще се намерят”, заяви Горанов, като посочи, че това е и демографска мярка. „Няма да сме по-успешни, ако не сме по-образовани. Късно го осъзнахме. Инвестираме много в това. Мисля, че инвестицията в образование е добра, макар и закъсняла”.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
