К огато пенсията не стига…
Целият трудов живот на Петра Каленбах минава в Германия, но в крайна сметка тя решава да се пресели в България. Там се сбъдва нейната "българска мечта".
Известният босненски режисьор Сърджан Шаренац засне едночасов документален филм за нейната история, който бе излъчен във вторник в рамките на Фестивала за балкански документални филми на "Ал Джазира" в Сараево. С режисьора на филма разговаря Зорица Илич, а интервюто е публикувано в "Дойче веле".
Героинята на Вашия филм е бедна пенсионерка, която решава да напусне родината си и да потърси по-добър живот в друга страна. Тя дори не знае тамошния език, няма никакви приятели там, но въпреки това предприема тази съдбоносна крачка. Впрочем, хиляди хора, които също мечтаят за по-добър живот, предприемат същата крачка, обаче в посока към Германия.Със своя филм Вие сякаш вървите срещу течението…
Шаренац: Да, Петра Каленбах решава на 65-годишна възраст, че иска по-качествен живот. В Хамбург пенсията й възлиза на 700 евро, за жилището си плаща наем от 500, а като добавим и другите разходи, накрая й остават около 20 евро. Но Петра мечтае за много повече и вярва, че третата възраст не е просто някакво очакване на смъртта, а възможност да започне нов живот. Да, тя не знае езика, не може да чете на кирилица, но се надява на по-добър живот в България. Защото в Хамбург тя е била принудена веднъж седмично да ползва услугите на социалните служби.
В Германия смятат за беден всекиго, който получава по-малко от 917 евро на месец. В България обаче Петра Каленбах изглежда като богата германка. Как изглежда пенсията й в сравнение с българския стандарт?
Шаренац: Със своите 700 евро тя може да живее добре в България, защото наемът й там е само 155 евро, а не 500, както в Хамбург. Така й остават много повече пари и може да си позволи да отиде на театър и на кино, да излезе на ресторант. Все неща, които не е можела да си позволи в Германия, макар че е родена там, прекарала е целия си трудов живот там и си изкарала германска пенсия.
А как я посрещат българите? С какви културни предизвикателства и предразсъдъци се сблъсква Петра Каленбах в България?
Шаренац: Българите я приемат отлично. Още първия ден се запознава със съседката Станка, която живее в същата сграда. Двете започват да си общуват, само дето не говорят никакъв общ език - Станка не знае нито немски, нито английски, а Петра не говори български. И така, двете сядат пред лаптопа и започват да си общуват с помощта на две компютърни програми за превод. Когато ходи на пазара или се среща с други хора, Петра пак използва компютърния превод. А в много случаи тя просто си говори на немски, хората си говорят на български - и пак отлично се разбират.
Петра се преселва в България главно по финансови причини. Но дали единствено поради тях? Може би роля играе и друг феномен: все по-разпространеното усещане за самота на старини в развитите индустриални държави?
Шаренац: Това е абсолютно вярно. В Хамбург Петра живее съвсем сама, а в България е заобиколена от много повече хора. Те живеят в нейната кооперация, разговарят с нея, част от тях са пенсионери като нея.
Тоест, "българската мечта" на Петра се е сбъднала, така ли?
Шаренац: Да. Да. Петра вече шест години живее в България - в Каварна, където дори откри художествена галерия със свои картини.
Много хора от Балканите напускат собствените си страни и търсят щастието си в Германия. Дали Вашият филм не подлага на съмнение стереотипа за Германия като "обетована земя"?
Шаренац: Докато снимах "Българската мечта", аз наистина имах и тази цел: да се противопоставя срещу някои предразсъдъци. От балканска гледна точка ние наистина виждаме Германия като някаква перфектна страна, най-богатата държава в ЕС. И смятаме, че там едва ли не текат мед и масло. Моят филм се противопоставя срещу този стереотип и показва, че в Германия има и бедни хора, пенсионери, много от които са работили 35-40 години в своята си страна, но накрая се оказват с пенсия от 700-800 евро, с която е много, много трудно да се оцелее. Но редом с посланието ми към хората от Балканите, че в Германия не текат само мед и мляко, аз искам също да покажа на германските пенсионери, че ако не могат да оцелеят с пенсията си у дома, все още има изход и не бива да се отчайват. (…) На Балканите често наблюдаваме съдби на хора, които са работили цял живот, но на стари години не могат да живеят достойно с пенсията си. И тогава възниква ситуацията, при която в един и същи апартамент живеем цели три поколения: по-младите помагат на възрастните хора, но и самите пенсионери от своя страна помагат на по-младите. Това е нашето всекидневие.
Сърджан Шаренац е роден в Сараево. Завършил е филмова и телевизионна режисура в Белград, Ронда и Амстердам. Той е един от продуцентите на "The Road Movie", който се класира за Оскарите през 2019 г. в категория за най-добър игрален документален филм. Документалният му филм "Българска мечта" се излъчи премиерно в конкурсната програма на филмовия фестивал AJB (Al Jazeera Balkan) DOC.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуално съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
За повече новини и съвети, свързани с личните финанси четете Pariteni
