Б ившият депутат от ГЕРБ Живко Мартинов получи двегодишна условна присъда по делото "Суджукгейт", съобщиха от ВКС.
Мартинов е признат за виновен, че преди 11 години е изнудвал добричкия бизнесмен Антон Проданов да му достави 1 тон суджук, 30 кг телешка пастърма и 30 кг филе, твърдейки, че ги иска за бившия премиер Бойко Борисов.
Осъдиха бившия депутат от ГЕРБ Живко Мартинов
Решението е на Върховния касационен съд. То е окончателно и идва след продължили близо 5 години разследване и съдебен процес.
Дават на съд Живко Мартинов заради „Суджукгейт“
Ето и подробности за решението на съда:
С Решение № 36/10.03.2022 г. по наказателно дело № 1056/2021 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) по делото.
Делото е образувано по протест и по жалби на подсъдимия Живко Мартинов, защитниците му и частния обвинител и граждански ищец срещу решението на АСНС.
С присъда на Специализирания наказателен съд (СНС) подсъдимият е признат за виновен в това, че от м. февруари до м. ноември 2011 г., с цел да набави за себе си имотна облага, принудил Антон П. чрез заплашване да извърши нещо противно на волята му – да му предостави 1 тон суров суджук на стойност 8870 лв., като с това причинил на Антон П. значителни имуществени вреди в размер на 7070 лв. На Мартинов е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 г., чието изпълнение е отложено за срок от 4 г. Оправдан е за това да е принудил Антон П. да предостави 30 кг филе „Елена“ на стойност 230,40 лв. и 30 кг телешка пастърма на стойност 407,40 лв., за това значителните имуществени вреди да са над сумата от 7070 лв. до размера от 36 047,80 лв., както и за това деянието да е осъществено от м. декември 2011 г. до м. февруари 2012 г. и да е извършено при условията на продължавано престъпление.
С въззивното решение на АСНС присъдата е изменена, като е отменена в оправдателната ѝ част относно това подсъдимият „да е принудил Антон П. да предостави 30 кг телешка пастърма на стойност 407,40 лв. и 30 кг филе „Елена“ на стойност 230,40 лв.“. В останалата част е потвърдена.
В жалбите на подсъдимия е отправено искане да бъде оправдан. Върховните съдии припомнят, че оправдаването е възможно при първо редовно разглеждане на делото пред ВКС, но само в случаите, когато приетата фактология от страна на съда по същество, чийто акт е предмет на ревизия, не консумира престъпен състав, но въпреки това подсъдимият е осъден. В случая, видно от съдържанието на атакуваното решение, е прието наличие на престъпно поведение.
В протеста и в жалбите кога явно, кога прикрити под формата на оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, са въздигнати откровени претенции за необоснованост. Според чл. 348, ал. 1 от НПК необосноваността не е касационно основание. Учудващ за подсъдимия е подходът на въззивния съд да дава вяра на постоянно променящите се показания на Антон П. В този ред на мисли, без да се засяга съществото на самите показания, ВКС си позволява да уточни, че не може да се изисква от едно лице да бъде безпределно точно във възпроизвеждане на фактология, която е протекла преди около 8 години към момента на снемане на неговите показания пред първоинстанционния съд. Отделен е въпросът, че самият Антон П. не е желаел навреме да се оплаче за осъществено спрямо него противоправно поведение пред съответните институции, страхувайки се от повлияването им от подсъдимия като местен виден функционер на определена политическа партия, за което говори свидетелят Х. В тази насока не бива да се пренебрегва и обстоятелството, че потърпевшият е приел заканите за пълно ликвидиране на бизнеса му като лесно изпълними, поради което и се е поддал безропотно на изнудването.
Правото на защита на Мартинов не е нарушено, както той твърди, защото не само е бил запознат с конкретните параметри на законосъобразно допуснатото изменение на обвинението, не само е заявил, че го разбира, но и му е предоставена възможност да се подготви за него, ако желае. Съставът на ВКС се съгласява с позицията на АСНС, че Живко Мартинов не е осъден за престъпление, за което не е бил обвинен. Ясно е, че подсъдимият е предаден на съд за изнудване със съставомерен признак „за себе си“, както и е разрешен въпросът. Според върховните съдии и най-простият прочит на диспозитива на обвинителния акт установява пълна яснота по съставомерните признаци на престъпното поведение на Мартинов и дава повод за извод, че описаните факти по вмененото му противоправно поведение в коментираната част са достатъчно разбираеми, за да се приеме, че става дума за искане от подсъдимия за безвъзмездно разпореждане на Антон П. спрямо инкриминираните тонове месо.
Съдилищата са разполагали с предложените им от държавното обвинение свидетели и са уважавали искания на страните за допускане на други такива, пише в решението на ВКС. Те не могат да носят отговорност за липса на изпълнение на задължението за доказване, съгласно възражението, отправено от защитника на подсъдимия в съдебно заседание пред ВКС – в смисъл, че не били разпитани всички работници от цеха, за да се установи, че Антон П. не говори истината. Разпитани са тези, за чието конкретно съществуване съдът е имал познание. Свидетелката Д. е съобщила, че „един тон суджук при квалифицирани и много добри пълначки може да се напълни най-много за два часа“. Това, наред с информацията, дадена от останалите свидетели, е предпоставило заключението на решаващите съдилища за възможност да се произведе и предаде на подсъдимия количеството суджук, за което подсъдимият е осъден да е изнудвал частния обвинител.
Престъпната фактология, възприета от решаващите съдилища, разкрива, че от месец февруари 2011 г. насетне подсъдимият е заплашвал Антон П., за да го принуди да извърши нещо противно на волята му, а през месец ноември същата година вследствие именно на тази реализирана принуда, частният обвинител се е разпоредил с вещта – предмет на престъпно посегателство. По този начин е изпълнен съставът на престъплението по чл. 214 от НК – изявена принуда, по повод която е настъпил противоправен резултат.
В протеста на прокурора се оспорва определеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 г., решено по реда на чл. 55 от НК (при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко), като се излагат аргументи защо е необходимо индивидуализацията да бъде осъществена по общия ред. Посоченото наказание е определено още в първоинстанционната присъда. Видно от въззивния протест, държавният обвинител е направил искане за прилагане на нормата на чл. 54 от НК, без да отрази аргументация в какво се състои незаконосъобразността, реализирана от СНС, при решаване на въпроса за налагане на дължимото на подсъдимия наказание. Не присъства нито една дума, очертаваща несъгласие със съдебните мотиви на първата инстанция в обсъжданата насока и в допълнението към въззивния протест. При така посоченото поведение на представителите на държавното обвинение, в касационния протест са обсъждани надълго и нашироко множество обстоятелства, които не били отчетени от решаващите съдилища на плоскостта на отегчаващи фактори и в тази връзка не били довели до разкриване на дееца като личност с отрицателни характеристични данни. Преценявайки същността на изложените несъставомерни факти, ВКС би намерил укора за напълно разбираем и основателен, при положение че същите бяха релевирани пред втората инстанция и тя или ги бе подминала, или ги бе оценила неправилно. Те обаче никога не са били поставяни на преглед пред АСНС и той няма как да бъде упрекван, че не ги е преценявал.
Ясно е отношението на въззивната инстанция по възприемане на тезата на първата, че от извършване на деянието до настоящия момент е изтекъл значителен времеви период, който, наред с липсата на минала съдимост на Мартинов, е основание за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК. Действително, не може да се отрече изложеното в протеста, че производството е образувано години по-късно и не по сигнал на пострадалия, заради създадената обстановка на страх на местно ниво в Добрич от подсъдимия, поради явните му благоприятни позиции сред управляващата тогава политическа партия. Наред с казаното, съгласно дълготрайната практика на ЕСПЧ и на ВКС следва да се съобрази и поведението на ръководещите процеса органи, както и обемът и качеството на събирания доказателствен материал. В този аспект се установява, че проблеми се констатират най-вече в хода на съдебното производство, но поради трудността при събиране на доказателствата, голяма част от които самите страни, включително и прокуратурата, са поискали за набавяне в хода на съдебното следствие. Въпреки казаното, забавата на разрешаването на казуса е обективен факт. Затова върховните съдии намират, че наложеното наказание е законосъобразно индивидуализирано и правилно отмерено. Не се налага и отмяна на условното осъждане.
