Д епутатите ще обсъдят на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Точката е втора за днес според програмата за работа на Народното събрание.
На 28 юли, в последния ден на първата сесия на 49-ото Народно събрание, ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“ и ДПС внесоха общ законопроект за промени в Конституцията в деловодството на парламента. Под него има 166 подписа - на представители на трите парламентарни сили. Мотивите към законопроекта са групирани в шест точки.
Пленумът на ВСС се обяви против някои от предложените промени в Конституцията
Утвърждаване и укрепване на българската държавност
С предлаганата промяна на чл. 23 се акцентира върху утвърждаване на образованието, науката и културата и опазването на културно историческото наследство са стратегически национални приоритети, отбелязват вносителите.
В мотивите е записано още, че с цел укрепване на българската държавност и идентичност се предлага националният празник на България да е 24 май - Ден на българското слово, просвета и култура и на кирилицата.
Укрепване независимостта на съда чрез структурна реформа на Висшия съдебен съвет
В законопроекта се предлага структурна реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС), която да гарантира независимо и справедливо правосъдие, като ВСС остава административен и кадрови орган само за съдиите. Предвижда се редуциране на парламентарната квота във ВСС до една трета от състава (пет члена) от 15-членен орган. Осем членове следва да се избират пряко от съдиите като представляват различните нива на съдебната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са членове по право. ВСС се председателства от председателя на ВКС, а в негово отсъствие — от председателя на ВАС. Ограничава се възможността действащи съдии, прокурори и следователи да бъдат избирани за членове на органа от квотата на парламента.
Предвижда се още, че мандатът на председателите се намалява на пет години с право само на едно повторно назначаване. С цел укрепване на съдийската независимост е възприето, че председателите на ВКС и ВАС се назначават и освобождават директно от ВСС без участието на президента, посочват вносителите.
Реформа на прокуратурата, гарантираща нейната отчетност пред обществото
В законопроекта се правят промени в структурата на прокуратурата, според които главният прокурор да се назначава от Прокурорския съвет по инициатива на министъра на правосъдието или на трима членове на Прокурорския съвет. Предвижда се намаляване мандата на главния прокурор на пет години, както и въвеждане на елемент на децентрализация на структурата на прокуратурата чрез промяна на чл. 126 от Конституцията.
Записано е още, че Прокурорският съвет осъществява основните кариерни и дисциплинарни правомощия по отношение на прокурорите в състав десет членове - двама от членовете, избирани пряко от прокурорите; един от членовете, избирани пряко от следователите; шестима от членовете, избрани от парламента (представители на различни юридически професии и организации), главният прокурор по право, а министърът на правосъдието може да участва в заседанията без право на глас. Ограничава се възможността действащи прокурори и следователи да бъдат избирани за членове на органа от квотата на парламента.
Предвидено е, че се създава специален механизъм за разследване на главния прокурор - за извършено престъпление от общ характер, той се разследва и обвинението се поддържа пред съда от специален прокурор, който е заемал длъжността съдия в наказателна колегия на върховно или апелативно ниво до момента на назначаването. Записано е, че процедурата за назначаване се определя със закон.
В законопроекта се предвижда ограничаване на функциите на прокуратурата само до функции в рамките на наказателния процес - отпадане на общия надзор за законност по отношение актове и действия на държавните органи.
Относно определяне на състава на служебното правителство
Предлага се да възприеме един от моделите, които действат в други европейски държави, в които има формат на назначаване на самостоятелно служебно правителство с конституционно определен премиер, заемащ висша публична длъжност в независим държавен орган, така че да не се допуска пълна дискреция на президента при назначаване (напр. в Гърция за служебен премиер се назначава председателя на Върховния съд, председателя на Върховния административен съд или председателя на Сметната палата). Предвижда се служебният министър - председател да се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд или управителя на Българска народна банка. Министерският съвет да се назначава от президента по предложение на министър - председателя. Президентът насрочва избори за ново Народно събрание в срок до два месеца след назначаване на служебното правителство.
Предлага се да се ограничи до един месец периодът, в който парламентът не заседава в случай на предсрочни избори. Въвежда правилото президентът да определя датата за предсрочните избори и парламентът да не заседава в едномесечния период преди датата на изборите.
Допълнителни гаранции за правата на гражданите
Вследствие на повече от 30-годишно свободно придвижване и трайно установяване зад граница на голям брой български граждани, следва да се изменят и нормите, забраняващи избирането и/или заемането на висши държавни длъжности от лица, които, освен българско, имат и друго гражданство, смятат вносителите. С предложеното изменение в чл. 65 се преодолява тази дискриминационна по отношение на стотици хиляди български граждани, които са граждани и на други страни, забрана да бъдат избирани за народни представители, министри и министър председатели. Вносителите считат, че придобитото образование в престижни световни университети, както и опитът, придобит в реалния сектор в различни страни по света, би бил само от полза за обществото ни.
Предлага се въвеждането на нови институти в защитата на конституционните права и свободи на гражданите. Въвежда се пряка индивидуална конституционна жалба, осигуряваща граждански контрол върху дейността на парламента, така че приеманите закони да не нарушават конституционните права на гражданите. Предвижда се създаване на възможност долуинстанционните съдилища да сезират пряко КС относно конституционността на закон, приложим по конкретно дело — форма на конкретен конституционен контрол, който допълва възможността за индивидуална конституционна жалба, както и укрепва независимостта на всеки съд. Конкретните основания за допустимост ще бъдат уредени в специален закон, отбелязват вносителите.
Прозрачен избор на независими регулаторни и контролни органи
В законопроекта се предлага конституционализация на основните етапи на процедурата за избор на членове на независими регулаторни и контролни органи. Процедурата се осъществява при спазване на най-малко следните изисквания: публично номиниране и изслушване на кандидатите, ясни критерии за избираемост на кандидатите, предвиждане на възможност за представители на обществеността и на професионални организации да дават становища и да наблюдават процеса, ограничаване на броя на последователните мандати.
Този подход ще гарантира прозрачност и легитимност на процеса по номиниране и избор на членовете, което ще ограничи политизацията на процеса и ще повиши доверието в органите, смятат вносителите.
Във вторник Комисията по конституционни въпроси в Народното събрание гласува решение, с което предлага на парламента да разгледа в пленарна зала промените в основния закон. В края на месец септември депутатите гласуваха процедурните правила, по които ще се приемат измененията в Конституцията.
В дневния ред са предвидени още блиц контрол и редовен парламентарен контрол.
криза, която тихо расте" />
