Д енков е отказал категорично да бъде отложено приемането на териториалните планове за въглищните региони. Въпреки протестите и блокадите в страната това ще стане на заседание на кабинета в петък (29 септември), предаде БНР.
Миньори и енергетици блокираха главни пътни артерии
"Днес трябва да приемем териториалните плановете, а утре да ги изпратим към Европейската комисия", заяви пред журналисти министър-председателят Николай Денков. Премиерът ще вземе участие във Второто издание на международната конференция “Spinoff Bulgaria”.
"Ако не бъдат приети, България може да загуби, освен над 1,4 млрд. лв. по плановете, свързани със Стара Загора, Кюстендил и Перник, още три млрд. лв. по плановете, свързани с всички останали териториални планове", коментира премиерът.
Проект на решение за одобряване на нови приоритети по програма "Развитие на регионите" 2021 - 2027 г. и на проекти на териториални планове за справедлив преход на Република България за районите от ниво NUTS3 - Стара Загора (и прилежащите общини), Кюстендил и Перник, като част от програмата ще разгледа днес на извънредно заседание Министерският съвет.
"Днес е крайният срок след отлагане, което беше на 30 юни. Плановете ще бъдат гласувани и изпратени", посочи Денков.
По думите му много голяма част от недоволството се основава на проблеми, които вече са решени в плановете. "Ясно е, че говорим за 2038 г., никой не говори за друга дата. Имаше възражения да отпадне 2026 г. за Бобов дол – отпаднало е. Имаше предложение да подготвим споразумение, подготвено е и е изпратено – има време да се преговаря. С изпращането на документите започваме преговорите с ЕК, които трябва да завършат до края на годината, има време за разговори", коментира министър-председателят.
"Много голяма част от информацията не стига до другата страна, единственият начин да бъдат решени общи проблеми е да седнем на масата за преговори", смята Денков.
Борисов: Да не слагат каруцата пред коня с фирмите
Според него начинът да бъде избегната ескалация на напрежението е да се преговаря. "Едно от предложенията е съвместно с мините да бъде създадено предприятие, финансирано с европейски фондове и държавата, което да подготви територията за новите индустриални паркове, които са необходими на съответното място, и в това държавно предприятие, и в мините, които ще правят конверсията, както я наричаме, ще работят същите хора. Това са работни места", обясни Николай Денков.
"Имаме комбинация от две неща – хората са напрегнати и трябва да започнем да се чуваме, второто е, че имаме местни избори и един куп политици използват ситуацията, за да си вдигат рейтинга, каза още премиерът. Опитваме се да направим най-доброто за тези региони и хората, начинът те да се включат в този процес, е да седнем на масата за преговори", добави той.
"Ще подготвим бюджета, но за да го внесем трябва да има работещо Народно събрание. Ще внесем бюджета, когато парламентът започне работа", заяви Николай Денков.
"Никой не се е отказал от проекта за протонния център. Той се движи с около година закъснение, има стриктна дата – края 2026 г. – за завършване на всички проекти, които ще бъдат финансирани по Плана за възстановяване и устойчивост, рискът при него да не може да се успее до края 2026 г. е близък до 100%, не може да рискуваме. Ще прегледаме как да го финансираме с национални средства", допълни министър-председателят.
Енергетици и миньори излязоха на протести тази сутрин в различни части на страната.
По-рано се проведе и среща между премиера акад. Николай Денков и президентите на КНСБ – Пламен Димитров и на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, обявиха във Facebook от двата синдиката. Tя е била по покана на министър-председателя, посочиха от КНСБ.
Отговорите, дадени от Денков, не удовлетворяват синдикатите и хората по места ще решават как ще продължават протестите.
„Президентът на КНСБ настоя правителството и партиите от управляващата коалиция да предприемат всички необходими действия пред ЕК за отлагане на срока за представяне на териториалните планове за справедлив преход“, информират от КНСБ.
От КТ „Подкрепа“ посочват, че очакванията на протестиращите не са се оправдали. И допълват, че правителството ще разгледа проектите на териториалните планове „с козметични промени“.
ГЕРБ: Международен скандал, погром - Денков отрече
„Решението на правителството за одобрение на документите в сегашния им вид ще обезсмисли едно бъдещо споразумение на министър-председателя и синдикатите“, коментират още от синдиката.
„Загробването на българската енергетика е престъпление, което няма да позволим. Искаме да се създаде механизъм за капацитет или чрез друг подход да се гарантира сигурността на електроенергийната система“, посочват още от КТ „Подкрепа“.
Междувременно Радослав Рибарски от ПП-ДБ коментира пред журналисти, че фактът, че "всички държави в ЕС вече са подали своите териториални планове и се възползват от тези пари, потвърждава, че ние отново се бавим в нещо, което трябва да подпомогне тези региони".
"И в Полша, и в Гърция, и в Чехия има подобни казуси, но те се възползват от тези средства, за да развият тези региони в друга посока. Никъде в териториалните планове не са заложени конкретни дати, дори в тези решения, които приемаме, винаги се залага датата 2038 г.", добави Рибарски.
"Ние виждаме, че политиката на ЕС по декарбонизация оказва пряко влияние върху тези централи, а именно цената на въглеродните емисии прави в момента тяхната енергия непродаваема. Това са ефектите, които виждаме от тази декарбонизационна цел, която следва цяла Европа. Това трябва да бъде отразено и да бъде намален този ефект именно с тези пари по териториалните планове", добави депутатът.
"Министерство на енергетиката няколко пъти се се срещаха с миньори, но когато няма диалог се стига именно до това", коментира Рибарски протестите на миньори и енергетици.
Той посочи, че при тези обсъждания винаги се е апелирало за предложения от заетите в този сектор. Всеки един план, който беше публикуван през годините, защото такива планове са изготвени и по времето на ГЕРБ - получаваха критика, добави депутатът.
Рибарски уточни, че териториалните планове са за намаляване на ефектите, които засягат хората, заети в този сектор. Той посочи, че 2038 г. е годината, определена за извеждане от експлоатация на топлоенергийните централи. Не трябва да бъркате затваряне с извеждане от експлоатация. В момента няма одобрени териториални планове и комплексът не работи на пълния си капацитет и това е достатъчно, за да покаже ефектът от декарбонизационните политики, отбеляза той.
Преди седмица протест във връзка със съдбата на въглищните централи и бъдещето на енергетиката се състоя в центъра на София.
